Заместник-министърът Павел Тенев записа рекорд за най-кратък престой в историята на МРРБ. Вместо всичко да приключи дотам, неговият лидер Валери Симеонов настоятелно удължи темата за фашисткия уклон на „Обединените патриоти“. Напълно очаквано, парламентът проведе грозно надвикване, в което имаше реплики от сорта на „политически травестит“, „примитивни комунисти“ и „хора, които не си пият хапчетата“. Иронично, наложи се Волен Сидеров да усмирява депутатите, защото „нямаме нужда от инфаркти“.

Политиците изпаднаха в „скандално“ състояние на логорея, след като Симеонов защити човешкото право на „нелепи шеги“, „зле дозиран хумор“ и снимки в поза „нацистки салют“, а днес се оплака от целенасочена кампания срещу правителството и лов на вещици. Той се изкарва жертва на медиите, които преиначили разказа му как навремето посетели бившия концентрационен лагер „Бухенвалд“, нали, можело тогава да са заснели по някоя друга снимка.

Какво толкова му искат оставката, след като не е извършил престъпление? Нали само си говори човекът. Важното е коалицията да управлява стабилно, а опозицията да хапе още по-стабилно. „Темата“ е повече от благодатна.

Момент, нещо липсва

Аз също съм посещавала концентрационен лагер - „Аушвиц“, най-големия лагер на смъртта, който всъщност представлява малък град. Като животни там са държани, методично изтребвани и докарани до фатално изтощение над един милион души. Повярвайте, на такова място не ти идва да се смееш. Не ти идва да се майтапиш и да дърдориш глупотевини, а да плачеш и да се питаш как е възможно едни хора да подложат други хора на такова огромно и безпощадно изтребление, само защото са различни.

Когато видиш портретите на загиналите, крематориума, дървените бараки, снимките на деца, използвани за експерименти от д-р Менгеле, 25-килограмовите жени и мъже, тоновете коса, събраните обувки, часовници, посуда, когато се разходиш из постройките, покрай Стената за разстрел и перона за влаковете, с които затворниците са докарвани като добитък... кръвта ти просто се смразява.

Единственото, което искаш, е подобна трагедия да не се случи никога, никъде и на никого.

За да не се повтаря, историята трябва да се познава. Не просто да се познава, но и да се уважава. Без толеранс и извинения към опитите за преиначаването или омаловажаването й, още повече когато все още има живи свидетели на зверствата.

Точно това, според мен, е работа на политиците, на държавните лидери, на онези, които имат власт над останалите. Властта да забранят тоталитарните символи и да не допускат езика на омразата. Задължението да възпитават новите поколения и да им напомнят какво е било. Авторитетът да пазят мира и разбирателството, а не да правят точно обратното. И моралът да не се подиграват с паметта на жертвите. С милионите жертви на нацизма – евреи, поляци, руснаци, роми, хомосексуални от цяла Европа....

Само че българската политическа класа за пореден път демонстрира, че няма класа.

Че не е усвоила първото и най-важно правило – да внимава какво говори, защото всяка дума, гримаса и жест имат значение. Днес Валери Симеонов се извини на засегнатите от своите думи, но беше твърде късно. Латерната се завъртя и черният хумор с лош вкус употреби една историческа трагедия, замеси друга – комунистическия терор, поля обилно с обиди и сервира на данъкоплатците пореден аргумент за ниския рейтинг на Народното събрание.

От „лошия човешки материал“ (Бойко Борисов) и „женичките ги предпочитам за други работи (Кирил Добрев)“, през майтапите на Крум Зарков, че кроил планове с Държавна сигурност как да мъчат нечий дядо, днешните „фашистки“ крамоли на депутатите изглеждат съвсем в реда на нещата. Може би това е тяхното разбиране за красноречие и стил.

Или ли са забравили, че понякога е най-добре просто да замълчиш.


Автор: Ани Филева