Вдъхновяващи истории за силата на духа и надеждата

На 5 август целият свят ще прикове поглед в телевизионните екрани, за да съпреживее магията на церемонията по откриването на 31-вите летни олимпийски игри. Митичният стадион „Маракана” ще бъде сцената, на която ще се състои грандиозното шоу.

Както винаги всяка от 206-те страни, които ще вземат участие в най-мащабното спортно събитие, ще се включи в традиционния парад на нациите. Предпоследни, точно преди отбора на Бразилия, ще се появят 10 спортисти, които вече нямат своя страна. Те са представители на онези, повече от 60 милиона, хора, избягали от своята родина и потърсили убежище в някои от бежанските лагери по света.



Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах определи тези участници като „символ на надеждата”. „Тези бежанци нямат дом, отбор, знаме, химн. Ние ще им предоставим дом в Олимпийското село наред с останалите спортисти от цял свят. Олимпийският химн ще звучи в тяхна чест и ще бъдат предвождани от олимпийското знаме, когато излязат на стадиона. Това ще послужи като символ на надеждата за всички бежанци по света и ще накара света да осъзнае мащабите на тази криза. Това също ще докаже на международната общност, че бежанците са хора като всички нас и са богатство за обществото. Тези спортисти ще покажат на света, че въпреки невъобразимите трагедии, които е преживял човек, всеки може да даде своя обществен принос чрез своя талант, умения и сила на духа”, заяви Бах при обявяването състава на отбора.

“Искам да покажа на всички, че след болката, след бурята, идват спокойни дни. Искам да вдъхновя хората да направят нещо добро с живота си”. Това са думи на 18-годишната Юсра Мардини.

През 2012 тя представлява своята страна Сирия на Световното първенство по плуване, а през 2015 размириците в родината й я принуждават да напусне Дамаск заедно със сестра си. Двете успяват да достигнат Турция, а оттам се качват на лодка, която да ги отведе в Гърция.



Лодката е предназначена за не повече от 7 души, а на борда й има 18 бежанци. След като моторът на плавателния съд спира да работи, Юсра, сестра й и още двама от бежанците скачат във водата и в продължение на 3 часа бутат лодката, докато тя най-накрая достига бреговете на остров Лесбос. Така Юсра и останалите плувци спасяват живота на всички останали в лодката.



Юсра и семейството й се установяват в Германия, където олимпийската надежда се подготвя за игрите в Рио. Тя успява да попадне в отбора на бежанците и след броени дни ще се състезава в дисциплината 200 метра свободен стил.

В Бразилия ще има още един плувец, избягал от Сирия. 25-годишният Рами Анис нарича басейна свой дом и притежава несломима амбиция да покаже на какво е способен.

След като пристига в белгийския град Гент, започва да тренира с бившия олимпийски плувец Карин Вербауен девет пъти в седмицата. Усилията, които полага, му осигуряват квота за Рио, където той ще плува 100 метра бътерфлай.



Петима от представителите на отбора на бежанците са избягали от Южен Судан и са били настанени в бежански лагери в Кения, където развиват таланта си в бягането.

Йех Пур Биел (800 метра) разказва за тежките условия, при които е тренирал в лагера: „Нямаме никакви удобства, дори обувки. Няма фитнес зала. Дори времето не ни помага, защото от сутрин до вечер е горещо и слънчево”. Джеймс Ниянг Чиенджйек (800 метра) също е имал проблем с намирането на обувки, с които да бяга, и му се налагало да взима назаем чужди, заради което често е получавал контузии.

Пауло Амотун Локоро (1500 метра) не крие смелото си желание да стане световен шампион, а мотивацията, която се крие зад тази амбиция е съвсем простичка: „Ако се представя добре ще мога да помогна на семейството и сънародниците ми”. 21-годишната Анджелина Надай Лохалит пък мечтае да построи по-хубав дом за баща си, въпреки че не е виждала родителите си от 15 години.

Другите двама лекоатлети са 23-годишната Роуз Натхике Локонуен (800 метра) от Южен Судан и етиопецът, намерил убежище в Люксембург, Йонас Кинде. Той изкарва прехраната си като шофьор на такси, но намира време да тренира по два път всеки ден, за да се подготви за Олимпиадата.



В отбора на бежанците има и двама състезатели по джудо – 28-годишната Йоланде Мабика и 24-годишния Пополе Мисенга. И двамата са тренирали джудо на професионално ниво в родината си Демократична република Конго, но били подлагани на ситемен тормоз от треньорите си.

Редовно били лишавани от храна и дори затваряни в клетка при загуба. През 2013, по време на Световното първенство по джудо в Бразилия, решават да избягат и да потърсят убежище в южноамериканската страна.

Всеки един от тези състезатели е преминал през жестоки изпитания, но сега са решени да покажат на света, че духът и волята им са по-силни от болката и че всеки може да се бори за мечтите си.