из интервю за "Стандарт" с Георги Господинов
- Предстоят празници - ти лично в какво най-вече чувстваш празника? Как предпочиташ да празнуваш?
Г.Господинов: С тиха радост, така искам да празнувам. Не съм празнуващ човек в класическия смисъл на понятието. Празниците тук развиват една особена истерия. Има такава сбъркана логика - цяла година сме зле, сега за два дни ще се отрежем и ще избием трупаното. Не вярвам в това. За мен празникът е бавно време, забавяне на времето. Време да се намериш, да помълчиш със себе си. Не случайно в онази песен се казва тиха нощ, свята нощ...
- Как предаваш на детето си усещането за Коледа? Идва ли Дядо Коледа в дома ви?
Г.Господинов: Ние сме от поколението, което се опитваха да лишат от Коледа. Тя не трябваше да бъде тайнство, затова минаваше в лека тайна. И все пак покрай бабите ни и дядовците, покрай родителите ни, които помнеха Коледа, успяхме донякъде частично да пренесем това усещане за празник. Разказвам на дъщеря си за онова бебе, Витлеемската звезда, магарето и кравата, които първи научават добрата вест. Разликата е, че някога аз познавах лично магарето и кравата в двора на дядо ми (смее се). А сега водим оживена кореспонденция с Дядо Коледа.
- "Естествен роман" излезе на 23-тия си език - исландски. Има ли разлика във възприятията на творбата в различните страни, на теб лично кое ти е най-интересно?
Г.Господинов: Веднъж, точно преди Коледа, имах четене в Клагенфурт, Австрия. Четох една глава от немското издание на "Естествен роман", в която се разказва за тайното обяснение на Бог по времето на социализма, което един старец пред "Александър Невски" ни дава скришно от учителките. Там той казва, че Бог е като електричеството, не се вижда, но тече и се проявява във всичко. Притеснявах се дали този текст, свързан с едно отминало време, за което австрийците нямат памет, ще бъде разбран. След четенето дойде един баща с 6-годишното си момче и каза удивен, че точно днес цял ден се опитвал да обясни на сина си какво е Бог и сега вече знае какво да му каже. Никога не знаем какво можем да кажем с един текст, читателят сам намира онова, което му трябва.
