Често ме питат, защо не пиша и не публикувам само свои текстове. Повечето хора, които следят „работилницата…” ме поощряват и стимулират да творя собствена продукция, както и да публикувам по-често. Благодаря на всички тях за интереса, комплиментите, доверието и подкрепата! Не зная дали помните, но още в пилотния си пост написах следното:

„…читателките вече ме познават задочно. През последните месеци им се усмихвах от профила на „angeliSmile”. Този блог беше едно специално за мен пространство, в което публикувах материали „намерени” или „попаднали ” при мен „случайно”, а понякога получавах вдъхновение да ги пиша сама. Това се случваше в точно определени моменти - носители на различни мои емоционални състояния и житейски ситуации. Вярвам, че най-ценното, което можем да дадем на хората около себе си, е достъп до нашите автентични преживявания. Някои от публикациите в блога бяха авторски, но повечето статии, мисли, снимки и откъси от книги „идваха” при мен, резонирайки с моите емоционални състояния. Оказа се, че в същото време и много от читателките са „вибрирали” на сходни честоти. Чрез някои от публикациите те достигаха до своите лични послания, смисли и изходи.

Какви материали ще могат да открият те в новата ти рубрика в Woman.bg?

В новата рубрика ще продължа тази тенденция, тъй като „топлата вода” отдавна е открита. Намирам за излишен напъна да перефразираш и измисляш някакви свои учения и теории, при положение че някой вече го е казал, написал, преживял. Важното е да имаш достъп до определено знание в точния момент и да го пречупиш през собствената си призма – така разбирам аз истинското авторство. Притчи, мисли, снимки, музика, книги могат да притежават магически свойства – чудото в живота на човек има шанса да се задейства от няколко умело поднесени изречения, ноти или картини, отключващи дълбок вътрешен смисъл. В крайна сметка всичко, което творим ние хората , има един общ автор, без значение кой с какво име го зове или формулира: Господ, Бог, Силата, Природата, „Нещо там има” и т.н.”

Прочети повече на: http://woman.bg/n/borislava--vashiyat-ekskurzovod-v-sveta-na-dushevnite-prezhivyavaniya.17139.html

Обичам да пиша, но само когато ме бута от вътре и действително имам какво да кажа - не принципно за психологията или духовността, а в определен контекст изтъкан от ежедневните случки и „случайности” в живота ми. А що касае сроковете – и дума не може да става при мен. Цъкащият часовник е силен инсектицид за и без това крехкият полет на вдъхновението ми. Това е причината, поради която не продължих с писането на книги, след едната издадена в съавтроство през 2006г. Условието за еди колко си страници метнати на поточната лента с фиксиран краен срок, дишащ във врата на качеството толерирайки количеството, разтуриха колибката на съавторството. Сега си пописвам напълно ЛЮБИтелски и безхаберно откъм правила, срокове и брой страници. Отплеснах се, но всичко което изчетохте до тук има връзка с онова, което следва: част от интервюто на един изключителен човек – основателят на TED (Technology, Entertainment and Design – TED). Конференциите TED са един от най-смислените източници на вдъхновение и знание според мен и аз често ви поствам видеа и текстове от този извор на опитността.

Създателят Ричард Уърман дава в това интервю за Economy.bg отговор на това, защо и аз предпочитам да публикувам чужди мисли, откъси от книги, интервюта, фрагменти от филми и изобщо всичко идващо от големите умове - тяхното знание, опит, усет, които ме вдъхновяват, учат и се синхронизират с моите състояния в точните моменти. Ето какво казва Уърман:

„Аз научавам толкова много от хората, които са по-умни от мен. Опитвам се да се заобикалям с по-талантливи и по-умни хора от мен. С хора, които имат отговори на безкрайните въпроси на любопитството ми за света. Говоря и се заобикалям с хора, от които мога да уча. Аз съм незнаещ човек, който се опитва да научи това, което не знае. Моята задача всеки ден е да пълня по-малко този празен джоб, представляващ моето незнание. Повечето хора се държат така сякаш разбират от нещо. Демонстрират колко са интелигентни. Демонстрират експертизата си. Аз демонстрирам своето невежество. Аз съм празен лист. И се опитвам да намеря начин да открия отговорите на въпросите си. И когато получа отговори до степен, която ме задоволява, аз продължавам да се интересувам от друга тема, независимо дали е медицина, кучета, някакъв спорт, пътуване или някаква теория. „

Обичам го този човек! Заради TED, заради мисленето му, заради скромността му, заради куража да признае незнанието си и да го превърне в най-развиващият инструмент на ума и духа му, вместо да се прави на интелектуалец. Постоянно се опитвам да дочета или дослушам дългите и напоителни разсъждения по един или друг въпрос на различни проби експерти. Рядко успявам заради съклета, който ме спохожда. Падам си по краткостта и ударния смисъл. Ето защо още повече харесвам Ричард Уърман:

„Премахнах дългите въведения. Премахнах дългите речи. Премахнах катедрите, зад които стоят. Премахнах запазените места за лекторите. Премахнах много неща. Аз винаги съм на сцената, през цялото време на лекцията. И ако някой каже нещо, което не разбирам, ставам и го прекъсвам. Ако кажат нещо скучно, ги карам да слязат от сцената.”

И понеже поста ми стана твърде дълъг спрямо моите разбирания, спирам и ви оставям да се потопите в мислите на този гениален според мен човек.

със съкращения от: http://www.economy.bg/management/view/10577/Osnovatelyat-na-TED-Zaobikalyam-se-s-po-umni-hora-ot-koito-moga-da-ucha

Г-н Уърман, каква беше идеята Ви, когато създавахте TED?
Всеки ме пита за TED, а това изглежда толкова отдавна. За мен по-интересни са следващите проекти, върху които работя, а не миналите. Ако знаеш как да направиш нещо, не трябва да си правиш труда да го правиш. Ако вече знаеш как да направиш нещо, направи нещо друго. В живота си винаги трябва да се поставяш под риск да не знаеш какво правиш. Винаги трябва да започваш, незнаейки, а пътуването е да разбереш отговорите. Да тръгнеш от незнание към разбиране.
Голямото откритие на TED, а имаше много малки новости, беше просто наблюдение. Наблюдението се случи през 1983. Първото TED събитие се състоя през февруари 1984. Така че догодина през февруари TED ще чества 30-та годишнина. Та наблюдението, което направих през 1983, беше, че технологичният бизнес, развлекателната индустрия и дизайнерската професия (Technology, Entertainment and Design - TED) все повече се обединяват в една дисциплина. Това сега изглежда като нещо подразбиращо се. Но по онова време никой не разбираше за какво говоря. Трудно убеждавах хората да дойдат. Изгубих пари. Идеята изглеждаше абсурдна на хората. Но веднага след първата конференция те осъзнаха, че това е изключително преживяване. Такова, че се занимавах с него 18 години, разпродаваше се година предварително, без реклама, без преса, без публичност, без да се обявява кой ще дойде, вирусно, преди интернет, се разпродаваше, защото хората разказваха на други хора и така идваха хиляди. И това беше много интересен етап от живота ми.
Имаше много други новости. Аз премахнах панелите. Премахнах това богати бели мъже с костюми да си говорят един с друг. Премахнах дългите въведения. Премахнах дългите речи. Премахнах катедрите, зад които стоят. Премахнах голф курсовете като причина, заради която хората ходеха по конференции. Премахнах запазените места за лекторите. Премахнах много неща. Аз винаги съм на сцената, през цялото време на лекцията. И ако някой каже нещо, което не разбирам, ставам и го прекъсвам. Ако кажат нещо скучно, ги карам да слязат от сцената.

На тези новости ли се дължи успехът на TED?
Аз се опитвах да направя най-добрите конференции в света, а TED в момента се опитва да промени света. Нямам нищо против, но това е различна мисия. Това са две различни мисии. Аз не се опитвам да променя света.

Защо има такава жажда за тези конференции при всичките тези социални медии, които имаме?

Колкото повече социални медии имаме, толкова повече не би трябвало да ходим на конференции. Но не се получава така, защото знаем, че това не е достатъчно. Знаем, че имаме нужда да отидем и да се срещнем с различни хора. Да говорим с тях. Няма нищо по-добро от разговор между двама души.

Защо хората днес изпитват такъв глад за нови идеи?

Хората винаги са били гладни за нови идеи. Гарантирам ви, че ако ви върна в 1910, ще се чувствате по абсолютно същия начин. Ние сме надменни, считайки, че живеем във времена на големи промени. Че живеем във времена на голям страх, на икономически войни. Арогантни сме, считайки, че времената, в които живеем, са толкова важни. Всички времена са били важни. Нашето време не е по-специално. Това са глупости. Виждаме го така, защото живеем днес. Но животът ни е само малка част от историята. А такава малка част от историята преди 100 години е била също толкова специална.

С новите си концепции WWW и 555 Вие експериментирате с нови модели за конференции. Защо?

Преди година направих конференция без презентации (бел. ред: конференцията WWW). Просто целият разговор беше една импровизация, без програма. Лекторите не се познаваха. Не можеха да си носят записки. Нямаше екран зад тях. Те бяха обърнати с лице един към друг, а не към публиката. Всичко беше различно. Проведох конференцията на място, на което никой не искаше да отиде. Направих всичко, което не се предполага за една успешна конференция, и това беше най-добрата конференция в живота ми. Най-добрата дискусия, на която съм присъствал. Беше интелектуален джаз. Беше импровизирана конференция с участието на най-добрите експерти, които някога съм събирал. Беше и конференцията с най-малко публика.
За следващата конференция 555 концепцията е „finding the future first”. Петима от най-великите хора на планетата ще прогнозират в пет различни града следващите пет години на база на техния опит.

Не е ли работещ форматът на TED?

Защо трябва да имаме само един модел кола? Или само един тип къща? Един тип рокля? Обувки?

Направили сте множество конференции в живота си, срещайки се с някои от най-великите хора на планетата. Какво е чувството да имаш най-големите умове на Земята около себе си?

Аз научавам толкова много от хората, които са по-умни от мен. Опитвам се да се заобикалям с по-талантливи и по-умни хора от мен. С хора, които имат отговори на безкрайните въпроси на любопитството ми за света. Говоря и се заобикалям с хора, от които мога да уча. Аз съм незнаещ човек, който се опитва да научи това, което не знае. Моята задача всеки ден е да пълня по-малко този празен джоб, представляващ моето незнание.

Все още ли сте любопитен?
Написал съм 83 книги. Направил съм 40 конференции. Планирам още три конференции. Работя върху две книги. Отново започнах да рисувам след 50 години. И догодина ставам на 79 години.

Споделяте, че книгите Ви са пътуване от незнаенето към познанието.

Точно така. Винаги пиша книги по теми, които не разбирам.

Това ли е начинът за научаване на нови неща?

При мен поне е така. Не се опитвам да кажа как да се направи нещо. Това е разликата между мен и много други. Не всички, но много други. Повечето хора се държат така сякаш разбират от нещо. Демонстрират колко са интелигентни. Демонстрират експертизата си. Аз демонстрирам своето невежество. Аз съм празен лист. И се опитвам да намеря начин да открия отговорите на въпросите си. И когато получа отговори до степен, която ме задоволява, аз продължавам да се интересувам от друга тема, независимо дали е медицина, кучета, някакъв спорт, пътуване или някаква теория.

Какво научихте от всички тези умни хора около Вас?
Да имам интересен ден и утре. И това е, което правя. Денят ми да е интересен. Но моето определение за интересен е различно. Интересен не означава денят да е успешен. Денят е интересен е, когато има нещо, което движи стрелката близо до разбирането на живота. А понякога разбираш живота, когато се проваляш. Така че не е щастието, което прави денят интересен.

Ако бяхте продуцент на новини, каква би била важната новина днес?

Бих се опитал да хвана даден въпрос и да го направя разбираем. Бих заменил политическите заглавия, като бих се опитал да направя темите разбираеми. Всяка страна вместо да има правителство с министър на образованието, министър на войната или нещо подобно,всяка страна трябва да има министър, отговорен за разбирането на живота (Minister of Understanding). Не човек, който да отговаря за пропагандата или който отговаря за медиите, но министър, който наистина прави даден въпрос разбираем, така че всеки човек в обществото да може да го обясни дори на малко дете. Той наистина трябва да прави публичната информация публична, разбираема и свободно достъпна. Нищо от това не е налице по света. Така че това би било нещото, което бих направил, ако управлявах новинарска компания. Това би било кредото ми. И щях да бъда в затвора за това, защото това е незаконно.
Друго разрушително твърдение, което е вярно, но би променило цялата образователна система, е, че ученето е запомнянето на това, което ти е интересно. Това е революционно твърдение, защото никоя учебна програма в света не е изградена по начин, който да отчита това. Аз не вярвам в образованието, вярвам в ученето. Има фундаментална разлика между двете. Образованието се случва отгоре надолу, докато ученето се случва отдолу нагоре, произлиза от любопитството на хората.