Ива Русинова е от борбените мацки, които успяват да постигнат невъзможното.

Зад крехката й външност на 23-годишно момиче се крие истински устремена личност, за която ревът на мотора на автомобил, запалените гуми от дрифт и чарколяците на състезателната й кола не крият тайни.

Ива е първата жена-дрифт пилот в България и определено има с какво да впечатли всеки.

Освен това тя успя да събере представителите на враждуващите фракции Woman.bg и Men.bg в една стая за повече от час, при това без от двете страни на масата да профучат снаряди.

Решихме за пръв път да вземем съвместно интервю, което изненадващо за двете страни, не приключи със замеряне с трици, фрешове и фекални шеги. С Ива, според колегите от Men.bg, можете да се запознаете тук.

Но нека се върнем на госпожица Русинова.

В момента тя се занимава изцяло с моторспорт, по-специално с дрифт и завършва специалност маркетинг. От тази година дрифтът е професия за нея. Ива ще бъде специален участник в ON! Fest 2013, който ще се проведе тази събота и неделя в Inter Expo Center в София.

Как започва всичко

През 2010 г. Ива отива да гледа българския кръг на световния рали шампионат. "Направи ми впечатление, че Себастиан Льоб, който по принцип е най-бърз, минаваше като в релси по завоите, да беше номер 1, беше първи по време, обаче никой не се кефеше" - разяснява разпалено дрифтърката. "След него минава Петер Солберг - дърпа едни ръчни, пързаля колата яко, едни пушеци, публиката избухва и аз също! Тогава осъзнах хората на какво се кефят и че сигурно един ден дрифтът ще стане много популярен спорт. От тогава нататък започнах да се замислям да започна да се занимавам с този спорт. Преди това винаги планината ме е дърпала, защото там трябва да имаш гащи, а не пари за кола." Малко по-късно Ива отива в Гърция на първото състезание по дрифт, на което присъства, за да подкрепи Тодор Дунев, който стана европейски шампион. Тогава решава твърдо, че това е нейният спорт.

И механик, и пилот

Любопитното при Ива е, че тя изключително много се интересува от техническата част на нещата. Единствената дрифтърка в България е страшно запалена по автомобилите и разрешава единствено на себе си, на своя механик и на най-добрата си приятелка да се докосват до състезателната й кола.

"Винаги съм искала хората да не ме приемат просто като едно момиче, дори да съм перфектна и да ги бия на пистата, пак не ми е достатъчно. Освен това искам да се докажа не само с карането, а и с логическото мислене, инженерни идеи, винаги съм се интересувала от тези неща. Когато започнах да се занимавам с автомобили ми беше по-интересно да правя коли, отколкото да карам. Винаги съм искала колата, която карам да е моя концепция, аз да съм избрала с какво окачване да е, с какъв двигател да е и да може накрая, когато ги бия, да кажа "ето, аз сама си го направих!". Разбира се, това че са ми помогнали и други е логично, защото няма как сам човек да успее да го направи, но винаги съм искала самата идея и самата концепция да са мои. Чела съм много, но в крайна сметка е почти непосилно за едно момиче да си направи само колата, да изгради състезателен автомобил "от-до", да кара, да е мениджър на отбор и всичко, което аз се опитвам да съм сама, няма как да стане, ако искаш да си на професионално ниво.

За мене жените могат да бъдат много добри пилоти, познавам страхотни жени-пилоти, но са само такива, аз не искам да съм от тях, а да участвам във всичко. Не мога да взема кола, която някой друг е направил и да не знам какво има по тази кола. Най-малкото трябва да разбирам и да знам, за да си обяснявам логически нещата, които се случват с колата и това как тя се държи на пистата. В действителност има много добри пилоти, които въобще не знаят за какво става въпрос. Питаш ги с какво окачване карат и те не знаят. За мен това е абсурдно, да не знам колата как ми е направена, дори да не съм я правила аз. Но пък такива хора са уникални пилоти. Аз винаги искам всичко да знам и всичко да разбирам, което няма как да стане, но поне се опитвам!

Мацката и маслото

Нямаше как да не попитаме Ива как едно нежно и слабичко момиче е започнало да се занимава с "мръсната страна" на нещата. Често в такива ситуации имат пръст родителите, но не и тук. Щом майката и таткото на Ива научили с какво смята да се занимава тя, се опитали по всякакъв начин да я откажат от новата й страст. Бъдещата дрифтърка обаче не се отказала да следва мечтите си и дори дълго време спала в състезателната си кола, за да може да ги убеди колко силно вярва в това, което иска да постигне.

„Първо започнах да чета за автомобилите в 11 клас и никой не искаше да си говори с мен, никой не се интересуваше от това, те играеха карти, пиеха бири, ходеха по дискотеки, на мен това не ми беше интересно, мен ме интересуваха колите, турбини, нитрота и компресори,
аз си четях, започнах да влизам по форуми, да общувам с хора, които също се интересуват от това, с една дума – себеподобни, щом се запознаеш с такива хора, започват и те да те подкрепят. Щом ти продължаваш да търсиш, няма как да не стане. Ако човек се интересува от нещо трябва да си се представи по този начин, всичко започва от това, ако ти си се представиш как един ден ще имаш кола и ще се състезаваш, нищо не ти пречи стъпка по стъпка да стигнеш до там. Ако човек остане неразбран и сам, това означава, че настоящата му среда не е правилната за него, значи той трябва да се остави на това да бъде различен, за да намери правилната среда. Аз не съм била в такава среда, интересувах се, търсих, рових, запознавах се с хора и в последствие просто се изместих в правилната насока.

Най-редовният номер, щом кажеш, че искаш да постигнеш нещо е някой да дойде и да започне да те убеждава, че няма как да стане, защото той самият не може да го направи. Напротив, единственият човек, на когото трябва да вярваш си ти самият. Видиш ли, че нещо ти идва отвътре, не се отказвай, стига да те те прави щастлив. Трябва да питаш сам себе си, дали това е твоето нещо."

Дрифтът в България

Според Ива дрифтът в България се е развил страшно много само за няколко години. "Аз в началото не знаех, само предполагах, че това ще стане популярно по реакцията на хората и то стана, сега съм убедена, че дрифтът ще се развие със скоростта на светлината, защото ако преди 2 г имаше 10 направени коли и беше лесно да си в топ 3, така сега на мен лично ми е трудно да съм в топ 16, конкуренцията става много голяма за отрицателно време. Хора като мене, Алекс Язов и други, които се занимават от самото начало на дрифта в България, сме извоювали много неща, за да бъде този спорт популярен, за да има спонсориране в него и сме направили нещата една идея по-лесни, за тези които сега започват да се занимават."

Образованието на Ива изключително много й помага, за да си намери спонсори. Момичето, което учи маркетинг, впечатлило настоящите си спонсори именно с това. "Трябва задължително да имаш гръб, първо аз изобщо, за да отида и да говоря с някой и да искам нещо, трябваше първо 2-3 години да самоинвестирам и каквото изкарам да го влагам в кола и състезания, за да мога след това като отида да покажа едно портфолио и да кажа - направих тази кола, изградих я от нищо, направих я дрифт автомобил, ходих, състезавах се, имам такива купи, харесва ли ви на вас и мислите ли, че мога да ви направя добра реклама. Няма как да нямаш нищо и да кажеш - много ми се кара, няма ли да ми дадете парички да покарам. Спонсорството не е нещо, за което се молиш, а симбиозен процес, при който колкото даваш ти, толкова ти дават и на теб, понякога ти даваш повече, зависи колко си добър в това, което правиш"

Секунди преди старта

Сигурно ви е любопитно как протича подготовката за едно състезание при, ето го и нейния отговор: "Подготовката се състои в пълен чек на колата - от-до, дали всичко е наред, маслата, течности, окачвания, дали всяко болтче е на мястото си, от там нататък се анализира пистата, на която ще се кара, с каква настилка е, колко хора ще участват, колко време ще карам, да преценя колко бензин ще ми трябва, според настилката преценявам колко гуми ще ми трябват, след това се закачат платформи, организират се хотели, спането на целия екип, мисля и в маркетинговата и рекламната насока на нещата - отпечатване на флаери, плакати.."

А за какво ли си мисли преди старт? "Мисля си, че всичко зависи от мен и дори и колата да се счупи, единственият от когото зависят нещата съм аз и си мисля, че трябва да дам всичко от себе си, не за да спечеля, а за да видя най-ценното за мен, а това е усмивката и радостта на хората, които ме подкрепят през цялото време и дават всичко от себе си аз да съм там."

Кралицата на бала

През 2013 г. за пръв път се проведе дамският шампионат Qween of Europe, където Ива се класира на четвърто място, въпреки че е имала възможността да участва само в едно състезание. "Всичко се получи с триста зора, защото аз нямах финансите да отида на всички състезания и карах само в едно. Благодарение на това едно състезание в генералното класиране станах четвърта. По мое мнение първите две ирландката и полякинята са на светлинни години от нас, като автомобил и като възможности за развитие, ясно е че в моторспорта става думи за пари, а при тях всичко е перфектно направено и от тях се изисква единствено да карат. Иначе в Европа има около 15 жени, които се занимават с това дрифт."

Рошльо, Суби и Дакела

Нямаше как да не попитаме любимия въпрос, който две дами-шофьорки си задават при среща: "Как се казва твоята кола". Отговорът, който получихме разбира се, беше доста изпъстрен с технически термини и изказ, който би накарал всеки мъж да зяпне от учудване. Досега Ива е имала три състезателни коли, като две от тях са си имали имена. "Първата ми състезателна кола - Тойотата, тя беше към 800 килограма, суперлека и беше към 250 коня, с турбо, беше супер рязка и като и дам газ на място тя не тръгваше директно, а приличаше на малко животинче, което се нарошва и й виках "рошльо", Субаруто е "суби", "Субаренко", в редки случаи има имена, в повечето случаи е "моята любов", "моя живот", защото когато съм в нея ми е толкова добре и ми е толкова спокойно, че нищо друго не ме интересува. Чувствам се самодостатъчна с колата си, тя ми е детската мечта, тя си е до мен, каквото ще да става аз си го обичам и си говорим и му благодаря всеки път. Това си е моята мечта, сядам и започвам да си човъркам кабели в 10 сутринта и не разбирам кога е станало 6, буквално времето спира и не се сещам за никого. Най-много си говоря с колата, която карам всеки ден, имам една Dacia, на нея й казвам „дакел“, на дакелчето съм най-благодарна от всички коли, защото харчи малко, върши ми работа, никога не ме е предало и е винаги с мен.“

Мода за дрифтърки

Сигурно ще ви учудим с това, че Ива има и своя модна линия, ето и как се е зародила идеята за нея „Имаше един много дълъг период от време, в който не си бях купила нито една дреха, в един момент установих, че си ходя с дрехите от преди пет години, просто защото не ме интересува, аз си гледам колите и другото няма значение. В един момент си казах, че трябва да си купя нещо, но по магазините продават отвратителни неща. Нищо не ми хареса, отидох, купих си плат, нарисувах това, което искам и го занесох на шивачка, за да ми го ушие. Така започнах да създавам дрехи за себе си, мои приятелки започнаха да искат и те и ми дадоха идеята да започна да ги продавам. Не съм дизайнер и не разбирам от дрехи, правя ги защото ми харесват. Истината обаче е, че не ми остава време. Единствено ми остава зимата, когато няма състезания.

Лични работи

Сигурно се питате каква е първата реакция на хората, щом разберат какъв любител на маслото, гумите и дрифта се крие зад нежната външност на Ива. „Вече съм спряла да обръщам внимание, защото реакцията е една и съща. Започват да ме разпитват, „сигурно не си правиш ти колата, „сигурно не я караш ти“, започват такива предположения и следва един половинчасов разговор на убеждение, че това е така, че наистина се състезавам, че разбирам от коли. Писнало ми е да обяснявам и някой да не вярва.

Най-добрата приятелка на Ива е румънката Йелена Джерманович, която също кара от 2-3 години, от когато двете общуват в Интернет. Във връзка с дамския шампионат, тя идва в България няколко пъти, за да настрои колата си, ходят заедно по състезания и комуникацията им вече не е само по телефона и Фейсбук. Случвало се е да говорят 6 часа по телефона. „Тя определено ми е нещо като сродна душа, все едно виждам себе си в друга страна, начинът по който разсъждава, начинът по който се бори, тя се е борила по същия начин за нещата, самофинансирала се е, сега има наистина сериозни спонсори. За мен тя наистина е моята сродна душа, другата е моят механик, наистина е много трудно да срещнеш такъв човек. Ние знаем, че сме преки конкуренти и въпреки това, наистина се обичаме и едната дава всичко за другата."

Спряхме се и на любовта, разбира се. "Последният ми приятел не можа да преживее това, че карам дрифт, не можа да преживее това, че въобще се занимавам с такива неща, каза че иска нормална жена, която не е омазана с масло. Това, че съм станала известна означавало, че съм била обща, защото всеки може да общува с мен или да види моя снимка. Случвало ми се е да работя до 1 часа сам-сама в сервиза, седя и си боядисвам рол кейджа и в 1 часа съм свършила и искам да се видим, тогава той ми отговаряше ходи и се изкъпи, не искам да ми миришеш на 10w40.

Аз не бих била с някой, въпреки че никога човек не трябва да казва никога, но не мога да си представя как моят приятел няма да разбира от автомобили и как трябва аз да му сменя накладките, например. За какво ще си говорим с някой, който не може да си смени маслото? А и за какво ми е мъж, чувствам се напълно самодостатъчна," - допълва Ива през смях.

Можете да видите Ива отблизо в Дрифт зоната на On Fest тази събота, където Русинова ще бъде в компанията на петима мъжаги. Повече за дрифт шоуто можете да научите тук