Времето, прекарвано във Facebook (а вероятно и в други подобни социални мрежи), е обратнопропорционално на настроението, с което се сдобиваме.

С други думи, колкото повече сърфираме там, толкова по-мрачни ставаме. Това показаха наблюдения на американски учени от Мичиганския университет.

Те набрали 82 доброволци, платили им по 20 долара и ги снабдили с iPad-и. В замяна участниците се задължили да преминат психологически тестове преди и след двуседмичния период на експеримента. В неговите рамки пък трябвало точно и честно да отговарят на постоянно пристигащите от учените есемеси с въпроси за настроението и прекараното в социалната мрежа време.

След като обработили информацията, учените установили, че почти във всички случаи колкото по-дълго време прекарвали хората във Facebook, толкова по-мрачно настроение имали. Ефектът бил забелязан както по отношение на кратки отрязъци от време (например един ден), така и за целия период на проучването сумарно. Това означава, че занижаването на психологическия комфорт има дълготраен характер.

Изследователите подчертават, че отделно са били взети предвид влиянието на броя приятели в мрежата върху емоционалния фон на потребителя, нивата на депресия при участниците, самооценката, полът и даже целта на създаване на профил във Facebook на всички доброволци. Всички тези фактори обаче не се оказали достатъчни, за да обяснят откритата закономерност. С други думи, твърдението, че склонни към депресия хора просто прекарват повече време онлайн, не обяснява феномена.

Според учените връзката между лошото настроение и избора на някакво самотно занимание съвсем не е толкова пряка, както се смяташе досега. Опити показват, че депресирани хора, които предпочитат да четат или спортуват, вместо да висят във Facebook, не показват влошаване на емоционалните нива – напротив. По думите на авторите изследването показва, че Facebook е изключение и от правилото „колкото повече приятели, толкова по-ведро настроение”. Причините за тези аномалии обаче тепърва ще бъдат изяснявани.

Изследванията на социалните мрежи и тяхното отражение върху вътрешния ни мир е сравнително ново направление в психологията. Освен Facebook, учените следят и процесите в Twitter и Wikipedia. Анализът на данните заинтригува вече дори епидемиолозите, които откриха, че по туитовете за грипа може да се проследи разпространението на вируса в глобален мащаб.

Източник: Мениджър Нюз