Хората казват “сърцето ми падна в петите от страх”.

Не мога в момента да извадя спомен, но като че ли при силен стрес човек действително усеща пулсацията на своето сърце в стъпалата си. Сякаш то ти се притичва на помощ. Тогава започва да помпа усилено на това ниво с цел да осигури твърдост и кураж да останеш здраво върху краката си, или пък ти влива кръв и сила, за да си плюеш на петите спасително.

Когато видях снимка по-горе, първата ми мисъл беше, че в тези крака има много „сърце”. Някак са пълни с живот и емоция, а емоцията е нещо, което избира и те бута отвътре. Може би сърцето слиза в петите не само от страх, но и когато си вдъхновен да вървиш своя път впрягайки всички свои способности и сетива ... бос и оголен - досущ като себе си. В този случай чернилката по стъпалата е по - скоро мастилото, което запечатва логистиката на твоя житейски мениджмънт...така че:

N:2 Aко ви сполети вдъхновение, не го задушавайте в спарените си обувки.