Преди доста време попаднах на притчата по-долу. Много ми хареса, запазих текста в един файл и забравих за него. След вече емблематичната за цялата ни политическа история дата 14.06.2013г., в ума ми изведнъж изплува въпросната историйка. Отне ми доста време да открия къде точно съм я забутала, тъй като съм посъбрала доста папки с интересни находки от виртуалното пространство. Днес успях да открия текста и не се изненадах, че източникът е: http://prit4ite.blogspot.com/2010/05/blog-post_22.html.
Та, колко важно е да се спираме навреме! Аз лично все още не мога да взема решение за себе си, на какво може да се дължи "велиКАНСКИят" ход на новото правителство от 14.06 - на всепоглъщаща глупост или на безумна наглост. Каквото и да е - няма достатъчно смислено оправдание. Очеизвадна е неспособността на политиците на България (без значение от цвета на пернатата им окраска) да спрат на време с подигравките на голо към българския народ.
И сега вече лети перушина...няма как.
В един дом, в клетка, живеел много красив папагал. След полунощ го пускали да лети свободно из къщата. Една нощ, след като всички си легнали, слугата отворил клетката и го пуснал, както обикновено.
Домашното куче също вече спяло, като останалите обитатели на дома. Папагалът прелетял край ухото му и изкрякал: "Рекс!"
Кучето скочило стреснато, обиколило цялата стая, надникнало във всеки ъгъл и като не намерило нищо, отново си легнало да спи.
Папагалът изчакал. Шегата му се получила. Отново долетял, още по-близо, и тоя път изкрещял право в ухото на кучето: "Рекс!"
То пак отворило очи, надигнало се, обиколило цялата къща и се върнало много разстроено.
Легнало си отново, но този път се престорило на заспало, притваряйки очи. Папагалът долетял тихичко и опитал шегата си за трети път. Кучето скочило ...
По-късно чули как папагалът се жалва:
"Вечно така ми се получава! Никога не успявам да спра навреме!"
източник: http://prit4ite.blogspot.com/2010/05/blog-post_22.html