„Когато обичате някого, го слушате без отегчение и усещате като че във вас се влива някакъв елексир, който ви ободрява и съживява. Като си отиде любимият, вие казвате: “Много нещо ми остави този човек.” Това значи да любите и да ви любят.

Когато обичаме някого, ние харесваме всичко, което той прави. Пее ли, свири ли, ние намираме, че всичко е добро и хармонично. Това е закон. Обичаме ли някого, и глупостите му търпим. Не го ли обичаме, и Божествени работи да върши, казваме "Това нищо не струва”.

Никой никого не може да застави да обича. Ако нямате вътрешен подтик да проявите любовта си към някого, никаква външна причина не може да ви застави да направите това.”

Петър Дънов