Знаете, животните правят секс. Това е ключово, това е биология, това е естествен инстинкт. Единствено ние имаме еротичен живот, което означава, че сексуалността се трансформира от човешкото въображение. Единствено ние можем да се любим с часове, да прекараме времето чудесно, с много оргазми без да пипаме никой, защото можем да си го представим. Можем само да го загатнем. Дори не трябва да го правим. Можем да изпитаме това силно нещо, наречено предчувстване, което е циментът на желанието, способността да си го представим като че ли се случва, да го преживеем все едно се случва, докато всъщност нищо не се случва, и в същото време се случва всичко. Така че, когато започнах да мисля за еротизма, се замислих и за поетиката на секса, и ако я приема като вид интелигентност, тогава тя е нещо, което се култивира. Кои са съставните ѝ части? Въображение, игривост, новост, любопитство, мистерия. Но в действителност централният агент е това нещо, наречено въображение.
И още по-важно е, че за да започна да разбирам кои са двойките, при които има еротични искри, които поддържат желанието живо, трябваше да се върна към първоначалната дефиниция на еротизъм, мистичната дефиниция. Преминах през нея чрез раздвоение, анализирайки всъщност травмата – която е другата страна – и го направих, наблюдавайки общността, в която съм израснала, една белгийска общност на оцелели от Холокоста. В нея имаше две групи хора: тези, които не бяха починали и тези, които се бяха върнали към живота. Тези, които не бяха починали, често живееха много земен живот, не можеха да изпитват удоволствие, не можеха да се доверят,защото когато си бдителен, разтревожен, напрегнат и несигурен, не можеш да повдигнеш глава и да полетиш, да бъдеш игрив, спокоен и изобретателен. Тези, които се бяха върнали към живота, виждаха еротиката като антитяло срещу смъртта. Знаеха как да се запазят живи. И когато започнах да слушам за липсата на секс при двойките, с които работя, понякога ги чувах да казват: „Искам повече секс!“, но обикновено хората искат по-добър секс, а за да е по-добър, трябва да възобновят връзката си с тази живост, това подновяване, тази жизненост, този ерос, тази енергия, които сексът им е доставял или са се надявали, че ще им достави.
И така, започнах да задавам различен въпрос. Въпросът беше: „Угасвам когато ...“„Изгасвам желанията си когато ...“, което не е същото като „Това, което ме изгасва е ...“ и „Изгасваш ме когато ...“ И хората започваха да казват: „Угасвам когато се чувствам мъртъв отвътре, когато не харесвам тялото си, когато се чувствам стар, когато не съм имал време за себе си, когато не съм имал възможност дори да ти се обадя, когато не върша добре работата си, когато имам ниско самочувствие, когато нямам чувство за себезначимост, когато не чувствам, че имам право да искам, да взимам, да получавам удоволствие".
И после започнах да задавам обратния въпрос: „Възбуждам се когато ...“ Защото повечето пъти хората обичат да задават въпроса: „Ти ме възбуждаш, това, което ме възбужда …“ и аз оставам извън въпроса. Знаете ли? Ако сте мъртви отвътре, другият човек може да прави много неща за Свети Валентин. Но няма да пожъне успех. На рецепцията няма никой. Значи, възбуждам се когато, включвам желанията си, събуждам се когато ...
В този парадокс между любов и желание, объркващото е, че самите съставните части,които подхранват любовта – взаимност, закрила, безспокойство, отговорност за другия – понякога са същите елементи, които задушават желанието. Защото желанието идва с цял куп чувства, които не винаги са любимци на любовта: ревност, чувство за притежание, агресивност, сила, надмощие, палавост, дяволитост. Фактически повечето от нас ги възбуждат през нощта същите неща, срещу които роптаят през деня. Нали знаете, еротичното съзнание не е политически коректно. Ако всички фантазирахме в легло от рози, не бихме имали такива интересни разговори по тази тема. Но не, горе в съзнанието ни се случват цял куп неща, които не винаги знаем как да изразим пред човека, който обичаме, защото мислим, че в любовта трябва да има себеотдаване, а в желанието – известно количество егоизъм, в най-добрия смисъл на думата: като способността да не губите връзка със себе си в присъствието на друг.
Искам да ви нарисувам тaзи малка картинка, защото се раждаме с необходимостта да съчетаем тези два комплекта от нужди. Нуждата ни за връзка, нуждата ни за самостоятелност или нуждата ни за сигурност и за приключения, или нуждата ни да бъдем заедно и за автономия. Представете си, че едно малко дете седи в скута ви,където му е удобно и уютно, и се чувства много защитено, но в един момент всички ние имаме нужда да тръгнем по света да откриваме и да проучваме. Това е началото на желанието, тези изследователски нужди, любопитството, откритията. И тогава, по някое време те се обръщат и ви поглеждат, и ако им кажете: „Хей, дете, светът е страхотно място. Давай напред! Там има много забавления", тогава ще могат да се отдалечат и да изпитат чувството на връзка и раздяла едновременно. Ще могат да се отдалечат във въображението си, в тялото си, в своята игривост, защото през цялото това време ще са наясно, че когато се върнат, някой ще ги чака.
Но ако пък от тази страна има някой, който казва: „Тревожа се. Неспокоен съм. Депресиран съм. Партньорът ми дълго време не се е грижил за мен. Какво толкова хубаво има навън? Нямаме ли всичко, от което се нуждаеш, когато сме заедно, ти и аз?“, тогава възникват няколко малки реакции, които са ни прекалено познати на всички. Някои от нас ще се върнат, върнали са се преди много време, и това малко хлапе, което се връща, е детето, което ще се откаже от една част от себе си, за да не загуби другата. Ще загубя свободата си, за да не загубя връзката. Ще се науча да обичам по някакъв начин, който ще бъде обременен с допълнително безпокойство и допълнителна отговорност и допълнителна закрила, и няма да знам как да те напусна,за да отида да играя, за да отида да изпитам удоволствие, за да откривам, за да вляза в себе си. Преведете това на езика на възрастните. Започва в много млада възраст. Продължава по време на сексуалния ни живот и чак до края. Дете номер две се връща, но постоянно гледа, ей така, през рамо. „Там ли ще стоиш? Ще ме наругаеш ли? Ще ми се караш ли? Ще ми се разсърдиш ли?“ И може да са си тръгнали, но никога не са наистина далеч и често това са хората, които ви казват, че в началото е било супер горещо. Защото в началото, растящата интимност не е била още толкова силна, че да доведе до намаляването на желанието. Колкото по-свързана бях, толкова по-отговорна се чувствах, толкова по-малко можех да се отпусна в твое присъствие. Третото дете въобще не се връща.
Значи, това, което трябва да постигнете, ако искате да поддържате желанието, е едно диалектично равновесие. От една страна, искате сигурност, за да можете да се отдалечите. От друга страна, ако не можете да се отдалечите, не можете да изпитате удоволствие, не можете да стигнете до кулминация, не можете да достигнете до оргазъм, не се вълнувате, защото прекарвате времето си в тялото и в главата на другия, а не в собствените си.
Значи, в тази дилема около съчетаването на тези два комплекта от основни нужди,има няколко неща, които разбрах, че правят еротичните двойки. Първото е, че имат голяма сексуална интимност. Съзнават, че всеки един от двамата има собствено еротично пространство. Знаят също, че любовната игра не е нещо, което се прави пет минути преди истинското нещо. Любовната игра започва в края на предишния оргазъм. И са наясно, че еротичното пространство не е за да започне единият да милва другия. Състои се в създаването на едно пространство, в което напускате Мениджмънт ООД., където може би зарязвате програмата за управление на проекти, и всъщност просто влизате в това пространство, в което преставате да бъдете добрият гражданин, който се грижи за нещата и e отговорен. Отговорността и желанието са в конфликт. Не се понасят много. Еротичните двойки също разбират, че страстта идва и си отива. Тя е като луната. Има непрекъснати еклипси. Но са наясно, че знаят как да я възобновят. Знаят как да я възвърнат, и знаят как да го направят,защото са демистифицирали един голям мит, мита за спонтанността, според който тя ще падне просто от небето докато сгъвате прането, като deus ex machina, и разбират,че каквото и да ще просто да се случи, в една дълготрайна връзка вече се е случило.
Ангажираният секс е умишлен секс. Той е съзнателен. Той е преднамерен. Той е фокусиране и присъствие.
автор: Естер Парел
