Защо добрият секс толкова често отмира, дори при двойки, които продължават да се обичат както винаги? И защо добрата интимност не гарантира добър секс, в противоречие с общоприетото? Или, би могъл да бъде следващият въпрос, можем ли да искаме това, което вече имаме? Това е въпрос за милиони долари, нали? Защо забраненото е толкова еротично? Какво толкова има в трансгресията, че прави желанието толкова силно? И защо сексът прави бебета, а бебетата предвещават еротично бедствие при двойките? Това е вид фатален еротичен удар, нали? Как се чувствате когато обичате? А когато желаете, с какво се различава?
Това са някои от въпросите, които са в центъра на изследването ми върху природата на еротичното желаение и върху дилемите, които съпътстват съвременната любов.Пътувам по света и забелязвам, че навсякъде, където има романтика, сякаш има криза на желание. Криза на желанието, в смисъл на притежаване на искането –желание, като израз на индивидуалност, на свободен избор, на предпочитание, на идентичност – желанието, което е станало централно понятие, като част от съвременната любов и индивидуалистичните общности.
Знаете ли, това е първият път в историята на човечеството, когато се опитваме да преживеем сексуалността дългосрочно, не защото искаме 14 деца, за което се нуждаем дори от повече, защото много от тях няма да оживеят, и не защото това е задължение на омъжената жена. За първи път искаме секс в продължение на времетозаради удоволствието и връзката, които са вкоренени в желанието.
Значи, какво поддържа желанието живо и защо това е толкова трудно? Мисля, че най-важното за поддържане на желанието в една стабилна връзка, е съчетаването на две основни човешки нужди. От една страна, нуждата ни за сигурност, за предсказуемост,за безопасност, за разчитане, за надеждност, за дълготрайност – всички тези закрепващи преживявания, които наричаме дом. Но имаме и друга, еднакво силна нужда – мъже и жени – за приключения, за новости, за мистерия, за риск, за опасност,за непознатото, за неочакваното, за изненада – разбрахте ме – за пътешествия, за пътуване. Съчетаването на нуждата ни за сигурност и нуждата за приключения в една връзка, или това, което обичаме да наричаме страстен брак, преди беше противоречиво. Бракът беше икономическа институция, която ни предоставяше вечно партньорство и с него, деца и социален статут и продължение на рода и другарство.Но сега искаме от партньора си да ни даде всички тези неща, а в допълнение и да бъде най-добрият ни приятел и довереник и страстен любовник и да живеем двойно повече. Отиваме при даден човек и всъщност искаме от него да ни даде това, което едно време осигуряваше цяло село. Дай ми принадлежност, дай ми идентичност, дай ми продължителност, но също и трансцеденталност и мистерия и удивление, всичко наведнъж. Дай ми удобство, дай ми острота. Дай ми новост, дай ми познатост. Дай ми предсказуемост, дай ми изненада. И го приемаме за даденост, мислейки че секс играчките и бельото ще ни спасят.
Значи, сега стигаме до екзистенциалната част на историята, нали? Защото мисля, че по някакъв начин – и ще се върна към това – кризата на желанието често е криза на въображението.
Защо добрият секс толкова често отмира? Каква е връзката между любов и желание?Как се свързват и как си противоречат? Защото там е тайната на еротизма.
Според мен, ако има глагол, който е свързан с любовта, той е „да имам“. Ако има глагол, свързан с желанието, той е „да искам“. В любовта, искаме да имаме, искаме да опознаем любимия. Искаме да минимизираме разстоянието. Искаме да намалим празнината. Искаме да неутрализираме напрежението. Искаме близост. Но в желанието, имаме тенденцията да не искаме да се връщаме на местата, където вече сме били. Очакваното заключение не поддържа жив интереса ни. В желанието, искаме един Друг, някой от другата страна, когото можем да посетим, с когото можем да прекараме време, в чийто район с червени светлини можем да отидем да видим какво става. В желанието, искаме мост, който да пресечем. Или с други думи, понякога казвам, че огънят се нуждае от въздух. Желанието се нуждае от пространство. И, казано така, често звучи доста абстрактно.
Но после взех със себе си един въпрос. И посетих повече от 20 държави през последните няколко години с книгата си „Еротична Интелигентност“ и питах хората кога чувстват най-голямо влечение към партньора си. Не да ги привлича сексуално, а по-скоро да ги влече. И независимо от културата, религията или пола – с изключение на един – получавах все същите няколко отговора.
Първата група е: „Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го няма, когато сме разделени, когато се видим отново.“ На практика, когато възвърна своята способност да си се представя заедно с този партньор, когато въображението ми се върне в картината и когато успея да го обвържа здраво с отсъствието и копнежа, който е основен компонент на желанието. Но втората група е още по-интересна: „Чувствам най-голямо влечение към партньора си когато го виждам в студиото, когато е на сцената, когато е в своята среда, когато прави нещо, към което изпитва страст, когато е на парти и привлича други хора, когато виждам, че е център на вниманието.” Когато видя партньора си лъчезарен и уверен, май това най-много възбужда по цял свят.Лъчезарен, в смисъл на независим. Гледам този човек – между другото, в желанието,хората рядко говорят за това когато се сливат в едно, на пет сантиметра един от друг. Не знам колко е това в инчове. Но и не говорим за когато другия човек е толкова далеч, че вече не го виждате. Случва се когато виждам партньора си от удобно разстояние, и тогава този човек, който вече ми е толкова познат, за момент става пак донякъде мистериозен и неуловим. И в това простванство между мен и другия, възниква еротичният устрем и онова влечение към него. Защото понякога, както казва Пруст, мистерията се състои не в търсенето на нови пейзажи, а в погледа с нови очи.Така че, когато виждам партньора си сам, да прави нещо, което го увлича, го поглеждам, и за миг настъпва промяна в разбирането ми, и оставам отворена към мистериите, които са непосредствено до мен.
Но още по-важно е, че в това описание на другия или на себе си – все едно е – най-интересното е, че в желанието няма състояние на нужда. Никой не се нуждае от никого. Няма грижовност в желанието. Грижовността е да обичаш много силно. Тя е мощен антиафродизиак. Още не съм видяла човек, възбуден от това, че някой се нуждае от него. Да ги желаеш е едно нещо. Да се нуждаеш от тях е тотална трагедия,и жените го знаят от край време, защото всяко нещо, което води до родителство, по принцип намалява еротичния заряд. И с основание, нали така?
Третата група от отговори на въпроса, обикновено е: „Когато съм изненадана, когато се смеем заедно, – както ми каза някой днес в офиса – когато е облечен в смокинг.“ А аз отвърнах: „В смокинг или с каубойски ботуши.“ Обикновено се случва когато възникне новост. Но не става въпрос за нови позиции. Не е репертоар от техники. Новото се състои в това, кои ваши части изтъквате. Кои части от вас излизат наяве чак сега?Защото, в определен смисъл, може да се каже, че сексът не е нещо, което правите.Сексът е място, където отивате. Това е едно пространство вътре във вас, в което влизате заедно с друг или с други. Значи, къде отивате по време на секс? С кои части от вас установявате връзка? Какво искате да изразите там? Това място за трансцеденталност и за духовен съюз ли е? Това място ли е, където може да сте палави и безопасно агресивни? Това място ли е, където можете най-после да се отпуснете и да престанете да се чувствате отговорни за всичко? Това място ли е, където можете да изразите детските си желания? Какво има там? Това е език. Това не е просто поведение. И поетиката на този език е това, от което се интересувам, и поради което започнах да изучавам понятието „еротична интелигентност”.
Очаквайте 2 част....
автор: Естер Парел
