В древни времена зрелостта се е спечелвала с определени стъпки, подвизи, битка или символно действие, което се увенчава дори с болка, с белег. Сега абитуриентството е този разделителен момент, около който се очаква Изборът. Може би първият, носещ по-реалистично чувство за отговорност. Днес обаче, балът е зареден с предимно хедонистични ритуали, напоени от неутолимата жажда за изтъкване. А те не са пряко свързани с преодоляване и постигане. Понятието “зрелостници” отива в друг параграф, много по-назад в четенето. Абитуриентството подарява символично зрелостта. И като всичко подарено после може да отиде в ъгъла на шкафа, да прашлясва, заедно със стремежите. Нали многократно сте чували въздишката “Само веднъж да завърша...!” А после същите тези деца, съблекли балните си одежди се чувстват излъгани, защото балът не им е дал уникалното усещане за влизане в живота. Дал им е прекрасни преживявания, след които денят е същият в дънки и фланелка. Едни искат собственото си усещане за свобода, защото вече не са длъжни да влизат в рамките на звънеца. Те остават в големите коридори на живота, където теченията могат и да са болестотворни. Други предпочитат да останат на чин, който съществува на принципа, “който плаща, той поръчва музиката”. Те се осъзнават доста време след бала и не рядко искат да постоят малко в коридорите с теченията. В www.e-therapy.bg има много момичета и момчета, които осъзнават две-три години след бала, че той не е бил тяхното празненство, а родителското пиршество. Желанието им е трудно. Те искат да върнат времето и не желаят да продължат напред с поръчаната вече музика.

Трети правят поредица от проба-грешка... и все пак намират пътя. Това е път, който изобщо не са подозирали и не са виждали в нощта на бала. Но почти за всички съществува паническото усещане, че сега ситуацията е много по-различна и им трябват нови методи. Упътванията за тези методи са апокрифни издания със съмнителни преводи! Естествено, да не бъдем такива черни символисти. Абитурентският бал за много порастнали деца е само прагът, след който те наистина намират себе си и са щастливи от това откритие.

От 1 до 12 на луксозната и нестандартна надпревара

Едно.... две..... три....четири........
До болка познат рефрен от майските празници на великолепието и апотеоза на великото завършване. И се чуди човек и се мае, какво се случва и какво точно символизира тази пищност от цветни, пернати, блестящи, искрящи и крещящи тоалети и возила.
Ритуалът на броенето ознаменува край и начало. Балът на зрелостниците е пределът, който определя края на един етап и началото на друг. Краят е свързан с усещане за „освобождение”, както и малко тъга, а началото с много надежди и някои дребни страхове. За абитуриентите броенето е нещо като история на училищния период и то история, свързана с не малко гордост и силни емоции. Гордост и силни емоции е целият този период и за родителите. Приближаването на целта води до покачване на вълнението – в случая успешното завършване на средно образование и подобаващо отчитане на това събитие с показността на майски балове.

Едно.....
Да започнем с подготовката... Колкото по-рано започне тя, толкова по-добре. Икономическата криза тук няма никакво значение, тя едва ли ще попречи на амбициозните мечти на завършващите и на техните родители. Всичко трябва да се подготви от рано, за да няма пропуски и да се случи както е планирано и по най-добрия начин. Българинът обича да има показни тържества – да се вижда и от съседа и от родата, че човек „ще почерпи”, не ще се скъпи за най-милото си и за неговото бъдеще – детето. Една от непреходните ценности на нашия народ е именно детето и всичко се прави в неговото име.

Две.....
Започва ловният сезон за тоалети, аксесоари, стилисти ..... Нашето гардже да е най-хубаво, най-доволно и най-щастливо на този ден. Ден, който ще ознаменува порастването и поемането по пътя му съвсем само. Друг е въпросът, че българското чедо рядко е оставяно наистина само в пътя си оттук- нататък. До неговото рамо винаги стоят мама и тате, които самоотвежено са готови във всеки момент да помогнат, така както проходилката помага на учещото се дете да ходи и го предпазва от падане. И за това самостоятелността и новия етап от живота на човека често са криворазбрани - и от родители, и от деца.

Три.....
Сравнението с другите.... Да си свериш часовника винаги е било важно, а и така, чрез сверяване, чрез проверка се гради и част от самооценката. Групите стават много оживени и коментарите също са все около предстоящото събитие. Почти можеш да видиш как въздухът трепери, когато се обсъждат детайлите и се обменя ценна информация.

Четири....
Грим, прическа, маникюр, солариум... Нищо не е за подценяване. Всичко трябва да е перфектно, защото денят ще бъде такъв.

Пет....
Тържеството с роднините, приятелите... Всички те ще минат, ще поздравят, ще пожелаят, ще подарят. За родителите – организатори това си е като генерална репетиция за сватбата и също не може да има пропуски и организационно, и като мащаб. Да поканиш любимеца на абитуриента да попее на милото семейно тържество е висш пилотаж в идеите за приятно изкарване и незабравими емоции.

Шест...
Топ класация на подаръците... И тук има мода, която като че ли се мени на всеки 10 години, че и на по-кратък период. Тя е свързана и с променящите се условия на живот, с динамичността, с информацията и многото нови възможности, които тази информация ни дава. Екзотика е да ти подарят екскурзия, пътешествие или круиз, но какво ще кажете за модата на корекциите – чисто нов красив бюст или плътни и чувствени устни, а в козметичните салони няма свободни часове месеци преди събитието. Да ти подарят кола, апартамент или да ти дадат пари остават класика, но са на по-заден план в класацията.

Седем....
Да, лимузини, луксозни автомобили вече не са толкова шик, интересно е да дойдеш на каруца, с тир, с тунинговано трабантче, на кон или да те носят като египетска царица. И тук вариантите са много и какво ще избереш е въпрос на проучване и крайна цел. Има я класацията, има я надпреварата. Дерзайте! С какво ще пристигнеш в балната нощ също е много важно, защото те откроява, показва колко си креативен и в крайна сметка нали всички ще видят точно това... Може да не забележат роклята ти и безценните камъни по нея, но как ще се чуе клаксона на тира, с който ще пристигнеш

Осем....
Луксозен ресторант, червен килим, красиви и блестящи зрелостници, успешно влезли в ролята на „зрели” (поне на пръв поглед), учители, които трудно разпознават учениците си зад тоновете макиаж, букли и воали... Но при всички положения има сълзи в очите – и заради фонтана от емоции, които бликат от всякъде, и заради финала (всеки финал е тъжен, колкото и да е помпозен) и заради страхът от въпроса, който стои в главата на всички: „А сега накъде?”

Девет....
И да започне веселбата. Отдавна правиш каквото решиш, но днес като че ли това вече не е толкова интересно, защото е позволено. Имаш свободата, имаш възможностите пред себе си, предстои ти крачка в твоето си бъдеще. Как ще я направиш също си е вече твоя отговорност. Къде насочен от амбициозни родители, къде според лични убеждения и желания в наситената от емоции нощ има от всичко по много - мечти, желания, надежди, планове, хъс, амбиция ....или просто отдъхване от всичко това и „най-после свърши”

Десет....
Речите. И учителите и учениците ще изкажат традиционни благодарности и пожелания. Ще поставят точката на отношенията учител-ученик. Който, каквото научил, който каквото си взел – това е! Няма връщане назад. Тостове, наздравици, на масата, под масата...

Единайсет....
Тотално отрязване. Че кога, ако не на този ден и по-скоро нощ ще се отрежеш безпаметно и ще се почувстваш свободен. Та нали това е част от свободата – сам да си си господар, да не ти казват кое е позволено, кое не е, какво може и какво не може. От тук нататък ти решаваш. Все пак от малък си мачтаеш за това сам да взимаш решения. Но дали осъзнаваш отговорността, която носи всяко едно решение и всеки един избор? Това ще ти остане за домашна работа

Дванайсет...
В ритуала да посрещнеш изгрева след нощта на бала също има символика. Това си е твоят изгрев, на твоето утре, с твоите планове и цели. Колко емоции може да събуди това в полуизтрезнелия мозък... Има болка (от мазолите, които ти направиха новите обувки), има носталгия (заради това, че никога няма да се върнеш назад и да си отново безгрижен ученик), има трепети (любовите, които се случиха в училище не могат да се забравят лесно). Гримът е поразмазан, вратовръзките са разпуснати или дори загубени, обувките са в ръцете... Балът свърши, маската падна, поемете новата си роля - студенти, емигранти, служители, майки, бащи.... Изобрът е голям.
Бъдете смели и отстоявайте себе си и мечтите си, въпреки всичко....Та, нали в тази вяра е силата на младостта!

Все повече абитуриенският бал започва да прилича на друг житейски старт - сватбата, която поизчезна и като че ли бе заместена от бала – индивидуален и необвързващ... Явните приликите не се изчерпват само със сходните параметри на показност, пищност и разточителство. Основната прилика е в пандемичното разпространение на фал-стартове и по двете житейки писти – тази на зрелостта и тази на заедността. Всъщност, няма как да има заедност без да има истинска зрялост, защото и двете са свързани с много отговорност и лично развитие много отвъд материалните придобивки. Отговорността е най-важният урок, който родителите трябва да подарят на децата си като „чеиз” за бъдещият им бал. А чеизът се трупа бавно – с години, постоянство и любов. Той не може да бъде купен от нито един магазин или поръчан в някой ресторант...няма как да бъде взет и под наем за една- две вечери.
Рано или късно всеки сяда на банкета на последиците. Събличаш балната рокля, прибираш сватбеният воал в скрина, светлините са угасени, музиката мълчи, публиката се е разотишла, завесата е спусната – да влезе Реалността - майката на Зрелостта. От тук на сетне тя ще се грижи за всичко: сметки, любови, дом, работа, семейство. Ако не сте готови, Драги Абитуриенти – не бързайте да пораствате – останете си деца:)
( а ние – възрастните - всяка година ще се молим да има по-малко загинали „зрели деца” около 24 май...)

e-therapy.bg за сп. "Прическа и стил"