Вълнуващ разказ за прокобни тайни, трудна любов и трогателна преданост. Началото поставя неочакваното пристигане на писмо, изгубено половин век по-рано. Изпратено от замъка Милдърхърст в Кент до майката на младата лондонска редакторка Еди Бърчил, загадъчното писмо разтърсва иначе сдържаната си получателка. И миналото нахлува в настоящето.

По време на Втората световна война майката на Еди, тогава тринайсетгодишна, е евакуирана от Лондон и заживява в замъка Милдърхърст при семейство Блайд: ексцентричната Джунипър, нейните по-големи сестри близначки Пърси и Сафи и баща им Реймънд, автор на прочутата книжка „Истинската история на Човека от калта“, превърнала се в детска класика. Във величествения замък вълшебен нов свят разтваря двери за младата лондончанка – светът на книгите, на полета на въображението, на свободата и независимия дух, но и на дебнещите край тях опасности.

Години по-късно Еди Бърчил се опитва да разгадае тайната на майка си и започва да разлиства миналото. Духът на трагична гибел, на жестока принуда, на лудост и насилие витае над величавите старини на замъка Милдърхърст и неговите три обитателки, пленници на бащиното си завещание, заложници на благородната си почтеност, на силната си взаимна привързаност и всеотдайност. Личната трагедия на сестрите Блайд се оказва преплетена с живота на младата Еди Бърчил и очаква катарзиса на своята развръзка.

Истината за отдавна отминалите времена ще бъде разбулена.



"Всичко започна с едно писмо. Отдавна изгубено писмо, чакало половин век в забравен
пощенски чувал в тъмния таван на една невзрачна къща в Бърмондзи. Понякога си
мисля за този пощенски чувал: за стотиците любовни писма, сметки от бакалницата,
поздравителни картички за рождени дни, бележки от деца до техните родители, които
са били там, вътре, надували са се и са въздишали, докато възпрените послания в тях
са си шепнели в тъмното. И са чакали, чакали някой да разбере, че са там. Защото нали
знаете какво казват: че писмото винаги търси някой да го прочете, че рано или късно,
независимо дали ви харесва, думите излизат на бял свят и разкриват тайните си.
Извинете, романтичка съм – добих този навик през годините, прекарани в четене на
романи от деветнайсети век на светлината на фенерче, докато родителите ми мислеха,
че спя. Ама помислете си само колко е странно: ако Артър Тайре е бил малко по-
отговорен, ако не е изпил толкова много пунш с ром онази Коледа през 1941 година,
а после не се е прибрал у дома и не е потънал в пиянски сън, вместо да довърши
разнасянето на пощата, ако торбата не е била захвърлена някъде на тавана му и не е
останала скрита до деня на смъртта му петдесетина години по-късно, когато една от
дъщерите му я намерила и позвънила в „Дейли Мейл“, всичко щеше да се развие по-
различно. За майка ми, за мен и най-вече за Джунипър Блайд."


За авторката:

Австралийската писателка Кейт Мортън завършва английска филология в университета в Куинсланд, където насочва интереса си към викторианската трагедия. В момента работи над докторат върху съвременните романи, съчетаващи елементи на готика и мистерия. Нейните „романи с атмосфера“, както ги нарича критиката, са издадени в 38 държави в тираж общо над 3 милиона и се радват на феноменален успех. Първата ѝ книга, „Къщата на Ривъртън“ (на български език със заглавие „Изплъзване от времето“), става бестселър на в. Сънди Таймс във Великобритания през 2007 г. и на в. Ню Йорк Таймс през 2008 г. Вторият ѝ роман „Забравената градина“ покорява първо Испания и става бестселър номер 1 във Великобритания за 2008 г. според класацията на в. Сънди Таймс. През 2009 г. романът печели и наградата за най-добра книга, присъждана от Австралийската асоциация на книгата. Кейт живее в Брисбън със съпруга и синовете си и продължава да пише.