Благодаря на Розмари Де Мео за тази приказка! Отдавна следя нейните публикации, но тази приказка ме омагьоса и завзе обширна територия от дълбините на Душата ми....

"Имало една време една Душа, която все гледала към Бога.

Друго не виждала.

Не ядяла, не любила, не грешала , не спяла, не плачела.

Зовяла се ПРАВЕДНА.
В съседния двор живяла друга Душа. Все към Земята гледала.
Копала, засявала, любила, два пъти откраднала, двама мъже познала, три рожби отчувала, кофа сълзи изплакала.
Зовяли я ГРЕШНА.
Дошло време и двете да си идат от тоя свят и да се представят пред Бога.
Застанала ПРАВЕДНАТА с гордо вдигната глава, а Бога я попитал:
- Що си такава почерняла и ослепяла?
- Все в тебе гледах, Господи, снагата ми почерня, очите ми изтекоха.
- С майка ти, брат ти и мъж ти какво стана?
- Майка ми се рано спомина, аз късно научих. Брат ми ядове имаше, не исках с тях да се калям. А мъж, Господи, не съм познала, на тебе се цяла. – завършила ПРАВЕДНАТА.
Застанал Бога пред ГРЕШНАТА.
- А ти Душо, защо си глава преклонила.
- Грешна съм Боже, за туй. Два пъти се случи ръка да вдигна и да открадна. А и два пъти сърце съм си дала. За туй чакам Боже, наказание да ми пратиш.

Изправил се Бога и рекъл :
Ей тука към Светлото има просната стълба. Стъпалата й чет нямат.
На всяко стъпало по 100 души седят.
Всяка с нейните мисли.
Колкото повече мисли, толкоз по-низко стъпало.
Колкото по-чист е Умът й, толкоз по-високо се качва.
Я ти ГРЕШНАТА, дето си три рожби отчувала и си земята копала, я на онуй горното стъпало стъпи!
А ти ПРАВЕДНАТА, с празните очи, ей тука долу приседни, че доста мисли ще редиш.

Тъй отсякъл Бога и се прибрал в Светлото."

автор: Розмари де Мео / източник: https://www.facebook.com/rozmari.demeo?fref=ts