Глобалната мрежа глобално ни оплете в паяжината си. Все по-трудно е да бъдеш “някой” в реалността. Идентичността се “кове” бавно, изисква усилие, свързана е с емоционална болка и е съпроводена от дискомфорта на порастването. И ако е вярно, че човек обичайно се плъзга по най-малкото съпротивление, то кибер - идентичността е изборът на много хора във века на технологиите, които ни завладяват безапелационно.

В Мрежата няма ограничения - можем да сме навсякъде, да комуникираме с огромен брой хора посредством множествените личности, които си създаваме. Но тази свобода и усещане за контрол така ни поглъщат, че понякога пропускаме да забележим как докато сме навсякъде чрез виртуалността, сме никъде в реалността. Mожем да общуваме с всичките си 456 приятели от социалната мрежа, стоящи на едно кликване разстояние, но протягайки ръка не докосваме никого... реалният човек до нас го няма. Дали изгубваме себе си, живота си и хората в него заради Мрежата, или пък кибер - пространството е нашият „спасител” от самотата и болката?

И двата варианта са възможни и валидни. Общото между тях, освен самата Мрежа и компютърът, са емоционалните дефицити, отчуждението, крайно ниската самооценка, вътрешната неудовлетвореност, загубата на смисъл и най-вече - бягството от всичко това по един достъпен и силно хипнотичен начин. А решаването на проблемите чрез бягство от болезнените преживявания или отговорността на зрелостта, се разиграва на територията на зависимостта.

Дали интернет не е модерната дрога на века?

Според най-разпространеното определение, виртуалната зависимост е натрапчиво желание да влезеш в Мрежата и неспособност да излезеш навреме оттам. Или както е казал Ницше в една предишна епоха: „ Ако твърде дълго гледаш в бездната, бездната ще погледне в теб”.

Смята се, че всеки човек има някаква специфична пристрастеност и тя не непременно е свързана с химически субстанции. Можем да се „друсаме” със собствените си хормони, като ги „изливаме” в организма си чрез екстремен спорт, купуване на обувки, картини (или каквото там се сетите), различните хобита, посещението на концерти или на публичен дом, страстта към спора като спорт или постоянната нужда от изневяра....списъкът може да е досадно дълъг. Съдържанието на този списък не е основното - важен е фактът, че това са дейности извършвани и случвани в реалността.

Моментът, в който тяло ни се всели в онзи анимиран и всемогъщ герой от монитора, за когото завладяваш или купуваш територии, храна, облекло и глезотии, пазейки живота му като зеницата на кървясалите си и изсъхнали от недоспиване и лъчение очи, със сигурност виртуалният вирус отдавна циркулира в психичната ти система.

Подмяната на реалното с виртуалното е компромисния вариант, когато действителността на човек е трудно поносима, усилията и неговият труд са „ялови”, ежедневието затиска мечтите му , парите стигат само за базови потребности и режийни, а отчаянието и безсмислието стават най-честите гости у дома му. Тогава виртуалното пространството осигурява разгръщане на фантазиите, докосване до мечтите чрез „чудото” да ни направи успешни и харесвани само с едно помръдване на пръста, или по-точно: с помръдването на пръстите на двете ръце върху клавиатурата. Ето го и всемогъществото на ръцете - същите онези ръце, които градят и рушат.

Лесно и вълнуващо е да постигаш победи, да се утвърждаваш социално, да трупаш „богатства”, да притежаваш виртуални фирми и ферми и за няколко часа да обиколиш половината земно кълбо, сърфирайки в Мрежата анонимно, комфортно и безопасно.

В кибер - пространството човек може да играе с идентичността, да режисира сам себе си и ситуациите, а този шанс придобива изключителен смисъл за самотните, подтиснатите и разочарованите от себе си и от другите хора. Ниската самооценка, неприемането на личните недостатъци, страхът от отхвърляне губят своята сила зад маската на аватара.

Перфектният образ, който сме създали, приютява НЕ перфектната ни човешка същност и външност, която тръгва по безбрежната виртуална земя да търси своята перфектна половинка. И я намира....стига да се спазва едно единствено условие: да не се напуска обетованата кибер - земя. Решиш ли да пренесеш своя сбъднат мит за андрогините в света на реалността, разочарованието и шокът могат окончателно да прережат връзката ти с истинския свят.

Реалността рядко може да спечели войната срещу фантазмените представи, но човек сам избира битките, които да води, както и КЪДЕ да ги случва - само в главата си или и в действителността.

www.e-therapy.bg за сп. "Прическа и стил"