На З.П.

Зоуи обичаше цветята. Те нея също. Повечето хора от обкръжението ѝ не разбираха, какво толкова открива Зоуи в тези растения? Безспорно цветята са красиви, но никой не отделяше дори минута време, за да се полюбува на тази красота. Камо ли пък, да положи грижи за нея. Зоуи, обаче, вярваше, че всичко в природата има свой живот и интелект. Дори и камъните.

Тя твърдеше, че ние хората, като органични същества, сме свързани с всичко живо в природата. Беше сигурна, че всеки човек носи изначално тази връзка в себе си... и някой ден тя бива активирана - неизбежно. Всеки, рано или късно, открива своя специфичен лакмус, който проявява тази невидима органична връзка.

Лакмусът на Зоуи бяха цветята. Тя ги усещаше, чуваше ги как дишат, долавяше настроенията им, общуваше с тях. Радваха я.

Феята на цветята отглеждаше растения в дома си, на работното си място или където имаше нужда да бъде обгрижено някое поизоставено стръкче.

Един ден тя забеляза, че две от саксиите със стайни цветя в офиса, бяха започнали да линеят и вехнат. Болест някаква ги мъчеше. Като при хората.

Тя продължи да ги полива, но те така и не се съвзеха. Оголените им сухи стъбла заприличаха на ветерани от вилняло горско пожарище. Зоуи разбра с ума си, че е време да се раздели с мъртвите растения, но едно странно усещане не и позволяваше да ги изхвърли.

Тя се беше научила, че тези усещания бяха далеч по – надеждни от доказателствата на ума. Това бяха импулсите течащи по общия „кабел” ( снабден с милиарди разклонения), свързващ и захранващ всички живи елементи в общия организъм Природа. Спомни си думите на една позната, която четеше някаква особена книга от 700 страници, а Зоуи и помогна да я разпетача. Та, тя тогава и каза, че в книгата пишело: ако на човек не се случват чудеса, значи нещо не е наред с живота му.

Зоуи възприемаше Природата като чудо и въпреки недоумението, насмешката и съжалителните погледи на своите колеги, тя продължи да полива изсъхналите растения. Всеки ден отиваше на свиждане при тях, говореше им, отделяше им същото внимание, както и на другите цветя. Дори понякога се застояваше повечко време при тях и често ги докосваше.

Един ден, докато почистваше изсъхналите корички от стъблата им, Зоуи забеляза че под тях растенията са започнали да зеленеят и влажнеят.

Днес това са едни от най-красивите и многолистни стайни цветя в оранжерията на Зоуи. Може би защото вярата прави всички неща възможни..., а любовта ги прави лесни.

Без значение дали става дума, за растение, за човек или за интимна връзка, ако ги „поливаме" редовно с любов и вяра, рано или късно, ще „разцъфне” най-доброто, най-красивото и най-истинското, което се съдържа в тях. Неизбежно е.