"Унинието възниква тогава, когато животът спре да ни радва. Всичко изглежда черно-бяло сякаш сте си сложили тъмни очила. Появява се усещане за безизходица. Може да възникне нежелание за живот и дори мисъл за самоубийство. В медицината подобно състояние се нарича депресия. В християнството унинието се отнася към един от седемте смъртни гряха. Човекът, изпитващ униние, разрушава себе си, посяга на живота си. Защото нежеланието за живот е мислено самоубийство. Освен това, такъв човек е настроен агресивно към себе си и към заобикалящите го хора по един маскиран начин.

В работата си с депресивни пациенти открих, че до депресия води потискането на гнева, омразата, раздразнението и обидите спрямо заобикалящия ни свят.

При мен често идват хора с депресия и при всички тях причината е една и съща: натрупаните в продължение на много време негативни мисли по отношение на заобикалящия ги свят, по отношение на самите тях. По този начин хората сами си създават депресията, а след това ходят при психиатри и пият таблетки, като се надяват с тяхна помощ да изпитат радост от живота. Излиза, че депресията са потиснатите някога и върналите се обратно агресивни емоции. Колкото повече агресивни чувства и емоции е изпитвал човек в миналото и колкото повече ги е потискал, толкова по-силна ще бъде депресията.

Унинието е отражение на потисната агресия.

Много хора изпадат в депресия поради една-единствена причина. Те живеят скучен, безсмислен, безинтересен живот и затова са нещастни. Но всеки човек сам създава живота си. Нима можете с помощта на постоянните сълзи, оплаквания от заобикалящия ви свят или с помощта на таблетките да направите живота си интересен и смислен?

Ще включа откъс от книгата „Семинари с доктора по медицина Милтън Г. Ериксон" на американския психиатър М. Ериксон.

"Веднъж при мен дойде стар мой приятел и ми разказа за своята петдесет и две годишна леля, която вече девет месеца се намирала в тежка депресия: „Леля ми само седи, чете Библията и ходи на църква. Няма приятели. С майка ми са скарани отдавна и дори не си говорят. Аз просто не мога да я посещавам и да разговарям с нея, затова рядко ходя при нея. Но винаги съм изпитвал добри чувства към нея и знам, че сега й е много трудно в душевно отношение. Вероятно ще можеш следващия път, когато отидеш да четеш лекции в Милуоки, да наминеш и да видиш с какво може да й се помогне?"

Посетих я вечерта. Икономката и камериерката бяха свършили работа и си бяха тръгнали. Подробно й обясних кой съм и кой ме е пратил. Тя ме изслуша доста пасивно. Помолих я за разрешение да разгледам дома й. Тя също толкова безразлично ме разведе из стаите.

Вглеждах се внимателно във всичко. В една слънчева стая видях три цъфтящи храста африканска теменужка с различен цвят. И в отделна саксия издънка на още една теменужка.

Както знаете, това са изключително капризни растения и загиват бързо без съответните грижи.

Когато видях тези разноцветни храсти, аз й казах: Искам да ви дам медицински задачи и се надявам, че ще ги изпълните. Всичко ли ви е ясно? Съгласна ли сте да ги изпълните? - Тя равнодушно се съгласи. - Утре изпратете икономката си в цветарския магазин и и кажете да купи африкански теменужки от всички възможни цветове. - По това време имаше, ако не се лъжа, 13 различни сорта. - За тези теменужки ще се грижите вие. Грижете се за тях както трябва. Ето ви едно медицинско поръчение. След това нека вашата икономка купи 200 подаръчни саксии и 50 саксии за разсаждане и пръст. Ще отчупите по едно листо от всяка теменужка и ще го пресадите в малка саксийка, за да получите след това възрастни растения. - Тези теменужки се размножават чрез листо. - Искам от вас, когато отгледате достатъчно африкански теменужки, да изпратите по една на всяко семейство от енориашите на вашата църква, в което има новородено. Изпратете по едно цвете на семейството на всяко дете, което е било кръстено във вашата църква. Изпращайте теменужки на всички, които са болни. Ако в църквата се обяви годеж, трябва да изпратите теменужка и на годеницата, а също така и в деня на сватбата. Ако някой почине, изпратете съболезнованията си с визитна картичка и теменужка. Когато църквата устройва благотворителни базари, предложете за продажба десетина или дори двадесетина от своите теменужки."

По-късно разбрах, че винаги е имала в дома си до 200 възрастни растения.

Човек няма време за депресия, когато трябва да се грижи за двеста теменужки. Тя почина, след като вече беше надхвърлила седемдесет години. Наградиха я с титлата „Кралицата на африканските теменужки в Милуоки." Тя имаше много приятели на всякаква възраст. Когато някое болно дете получи красива саксия с прекрасно растение, разбира се, то става приятел на това дете. За родителите е толкова приятно да получат такъв подарък, че когато детето се почувства по-добре, отиват да й благодарят. В такива грижи тази леля живя повече от 20 години. Главното е да не се ровите в миналото и да не мислите непрекъснато за своята самота. Трябва да вършите нещо, и то нещо, което е полезно за обществото. Лелята вероятно не се е и замисляла за общественото значение на своето занимание. Просто се е увлякла."

"Позитивното намерение на тъгата и унинието е да променим живота си и да изпитаме радост от него.

Ако човек харчи много пари за лекарства, вместо да ги изхарчи, за да направи нещо стойностно и интересно в живота си, то това не е психично заболяване, а угаждане на собствената слабост.

Изобщо, хората доста интересно си създават депресия. В живота им е имало много приятни преживявания, но те поради някаква причина запомнят именно неприятните. Много хора преуспяват в тази насока. Искам да споделя с вас един много добър начин да си докарате депресия. Всеки път, когато става нещо хубаво и приятно, можете да си кажете с гнусен, противен вътрешен глас: „Това няма да е за дълго" или „Всъщност те нямат това предвид." Можете върху реалното събитие да поставяте ужасните картини на това как ще изглежда всичко, примерно след петдесет години. Добър е, нали?

Вместо еднотипните неща, които правим с години и които водят до униние, е необходимо да направим нещо различно. Всичко е просто до гениалност."

източник: "Възлюби болестта си" (В.Синелников)