Б. Крендева за в-к "Монитор"

- Г-жо Крендева, с какви очаквания родителите изпращат детето на училище и какво товари най-много психиката на малкия ученик?

- Между 6- и 7-годишна възраст в живота на детето настъпват промени и тръгването в първи клас е свързано с голяма физическа, емоционална и интелектуална промяна.

Предстои му интензивно да се развива и в трите посоки. Това ангажира целия му потенциал. От друга страна, социалните му контакти също се разширяват, което го товари емоционално. То трябва да развие нови умения за комуникация и очаква в тази посока подкрепа и одобрение от родителите си. А тяхна основна грешка в този период е, че смятат, че му предстои основно да се научи да чете, да пише и да смята.

- Все пак нали затова детето отива на училище. Поне така смятахме ние, пък и нашите родители...

- Писането и четенето не са основни, по-важна е адаптацията.

И тази адаптация ангажира целия ресурс на детето. То трябва да се приспособи - за него всичко е ново и непознато. Училището идва с норми на поведение, различни от тези в детската градина. От първия учебен ден малчуганът трябва да спазва правила и ограничения, които за него понякога остават неразбираеми. Например, че не може да се разхожда в час, че трябва да вдига ръка, когато иска да каже нещо, че е нужно да не прекъсва учителката и другарчетата...

- Нали е подготвено от детската градина?

- Така е, но в детската градина тези правила не са били задължителни, нито са били така строги. Там всичко се е поднасяло като игра, било е доста по-свободно. В училището правилата са различни.

- Как родителите могат да помогнат и да направят този процес по-безболезнен?

- Основното е да формират самостоятелност у малкия ученик и да му помогнат да я развие и затвърди, като поощряват всеки негов успех. Защото от първия ден училището ще показва до каква степен той може да се справя самостоятелно и да се развива като личност.

- Помощ или по-строг контрол ?

- Типична грешка е да висят непрекъснато на главата на детето, когато си пише домашните, а още по-лошо е, ако почнат вместо него да ги пишат и да изземват задачите му, защото го правят по-добре. Така не му помагат да развие потенциала си, а го комплексират. По-добре е да го оставят да работи само, да го окуражават. И дори когато сбърка, да намерят начин да му покажат, че грешката не е фатална.

- Търпението е дефицитно, особено на младите родители...

- Не е добре, ако родителите губят търпение и често избухват пред детето, без да му обясняват какво се случва. Така губят не само своя авторитет, но рушат и този на останалите - детето постепенно престава да уважава учители и всички по-възрастни. Често в дома се коментират грешките и слабостите на учителите. Това за съжаление е честа тяхна грешка.

Не е добра идея да посрещат от вратата детето с въпроси. И то едни и същи всеки ден от рода на "Как мина? Изпитаха ли те? Какво изкара днес?". По-добре е да му дадат отдих за 30 минути. Да може да отиде в стаята си, да се отпусне и да се почувства в собствената си среда. Да му стане уютно.

- Те вероятно го правят от заинтересованост и желание да накарат детето да споделя?

- Добре е особено в началното училище връзката родител-дете да е силна. От това зависи успехът на детето. То трябва да се чувства спокойно и подкрепяно. Да е обградено с интереса и вниманието на родителите. Не е важно колко време ще прекарат с детето, а да му го посветят изцяло. Може да са само 15 минути на ден, но не докато мият чинии, говорят по телефона или са пред компютъра уж да си говорят и с него. Във времето, което прекарват заедно, е добре да се занимават само с детето. Да му създадат усещане, че е ценено, и това, което прави е важно и има смисъл. Добре е да се въоръжат с търпение, да обсъждат важни неща с него, без на всяка цена да налагат своето мнение. Принципът е - максимална подкрепа, минимални наказания. Всяко нещо, което детето е постигнало самостоятелно, трябва да бъде оценено и поощрено. Не да го обиждат и да му лепят етикети " ти си непохватен", " всичко объркваш". Защото така ще убият интереса му към училището въобще. А за да не допускат грешки, могат да се консултират с нас на адрес www. e-therapy.bg

Основна задача на родителите е да изградят самостоятелност.

Успехът на малчугана в училище зависи от връзката и подкрепата на родителите.

в-к "Монитор" ( В. Мончева)