Някога случвало ли ви се е да пътувате из Шампан след седем вечерта? Oчакване на мен и двете ми спътнички беше да заварим оживени градчета по главния път – ресторанти, винарни, пъбове, хора по улиците. Нищо подобно - само тишина, самотни и пусти пътища, селца, които по-скоро бих определила като махали, едва достигащи до двайсетина жители. Натъжени и обзети от внезапна меланхолия, се настаняваме за първата нощ и бързаме да заспим. За да се събудим на следващата сутрин в един напълно различен свят, изпълнен с аромати, лица и цветове.

Къщи, в които искаш да гостуваш

Макар и първата вечер да прекарахме в едно съвсем анонимно място, незаслужаващо особено внимание, през следващите дни имахме късмета да попаднем в две фантастични Chambres d’hôtes, стаи за гости, с подкупващо гостоприемство и изключително съотношение качество - цена. Първата, собственост на Ерик и Силви (189, Rue Ferdinand Moret – 51530 Cramant), се намира в сърцето на Кот де Блан. Разположена е насред гора – място за хора, влюбени в природата, която тук добива уникалност благодарение на едва доловимите цветови нюанси. Същите собственици държат и едно малко и много уютно хотелче в центъра на Еперне.

Другата къща за гости, също чудесна, е La Marotière (11, Rue Sadi-Carnot – 51160 Mareuil-sur-Ay) във Vallee de la Marne или Вал де Марн, на две крачки от известната изба Philipponat. Ако ви тегли луксът, бихте предпочели Relais Chateux Hôtel Les Avisés (59, Rue de Cramant – 51190 Avize) в Авиз, пак в Кот де Блан. Невероятно място, собственост на известния производител на мехурчета Жак Селос (Jaque Selosse). Дори да не сте гости на хотела, струва си да посетите ресторанта – само двайсет места, цени, за разлика от хотела, напълно достъпни от типа 35 евро за обяд и 55 за вечеря (но без да включват виното). Кухнята на стряскащо младия шеф Стефан е на много високо ниво – не я пропускайте, ако сте наблизо.

По булеварда на шампанското

Истинската ни визита започва от сърцето на областта Шампан, от Еперне, което се оказва изумително градче. Очевидно успешните продажби на вино са се превърнали в гарант за архитектурни постижения. В центъра, особено по булеварда на шампанското (Avenue de Champagne) се редуват очарователни малки сгради от ХІХ век, които през годините са се превърнали в седалища на най-престижните производители в района, такива като Мерсие (Mercier) – офисът им си струва визитата. Във вътрешния двор се изправя една огромна дървена бъчва, покрита с инкрустации, която би могла да побере еквивалента на 220 000 бутилки. Благодарение на тази бъчва, теглена от волски впряг, някога парижани имали възможността да опитат тяхното вино. Мерсие е първият винопроизводител и производител въобще, който си е направил видеореклама благодарение на братя Люмиер. Днес избата се посещава с влакче.

Все на този очарователен булевард се намират: De Castellane – не може да пропуснете очертанията на красивата им камбанария, André Bergère, Pol Roger, Esterlin, Perrier Jouët, Moet & Chandon и други. В центъра на Еперне, около църквата Нотр Дам (тази Notre-Dame не е като известната Ремска катедрала със същото име), ще намерите засукани и изобилни сладкарнички, където да се радвате на безгрижните мигове, на гледката и на удоволствието на небцето.
Ако пристигнете в Еперне по аперитивно време, не се колебайте да се отбиете в C Comme (8, Rue Gambette) – прекрасно място, вещо ръководено от Фредерик, подходящо за чаша шампанско в компанията на фоа гра, меки сирена, колбаси, като можете и да се сдобиете с интересни бутилки на малки производители.

Не бива да се пропуска фамозната енотека на мадам Салватори - Mme Salvatori (11, Rue Flodoard) – при нея ще намерите всички "мезон" – и големи, и малки производители, на напълно честни цени.

Ето и три адреса, където си струва да се седне за храна: La Grillade Gourmand, в превод Скара за лакомници (16, Rue de Reims) – ресторант с 40 места, собственост на шеф Кристоф Бернар, който е работил с Ален Дюкас – сезонна кухня, скара и специалитети на основа шампанско, отлично съотношение качество - цена. Друго ресторантче за препоръчване е L’Oeil de Boeuf (Волското око - 40, Rue de Sézanne), близо до площада с покрития пазар, с не повече от 30 места. Тук предлагат типични местни ястия в характерна обстановка, като веднъж седмично менюто е изцяло мидено. И още - La Banque, (40, Rue du Général Leclerc) – мястото се помни, тъй като ресторантът е направен в подземието на местна банка.

Е - колко му е да се загубиш

В околностите на градчето се намират още десетки селца, посветили се на виното с мехурчета, не по-малко интересни и от гледна точка на забележителности заради някои великолепни примери на романска архитектура. Истинска радост и усещане за покой създават разходките по околните хълмове, откъдето тук-там се отваря поглед към прелестни гледки. Ние отправихме колата към селцето Е (Ay), където ни очакваше наш приятел, съвсем млад винопроизводител. Гледките от пътя са фантастични – всичките тези лозя, пръснати от двете страни, докъдето поглед стига, те карат да се чувстваш, сякаш плуваш сред море от зеленина.

Омагьосани от тази красота, първото, което направихме в селцето Е, беше да се загубим. Следете внимателно номерата на къщите, беше препоръката, когато попитахме за къщата на Жан Шансел. Първата обиколка на квартала ни води доникъде, втората се оказва също толкова безуспешна. На третата се напъхваме през някакъв портал във вътрешен двор, където група мъже започват да ни оглеждат с любопитство. Слизаме от колата, за да разгърнем женския чар, умножен по три, който се надяваме да помогне в безутешното ни търсене на адреса, и се оказва, че сме навлезли в частна собственост, и то тази на Bollinger – не това, което търсехме, но все пак не е зле... Следете внимателно номерата на къщите, упътват ни за втори път, явно не се справяме добре с номерата, щом след половинчасово изнервяне успяваме да се доберем до мястото само след щателно водене по телефона от страна на Мосю Шансел. Но там вече ни чакат чашите шампанско от митичната реколта 2002 и всичко си идва на мястото. И как не - на дегустация през декември 2010 Wine Spectator го обявява за най-добро от реколта 2002 и му дава 95 точки, повече от оценката на която и да е от големите изби. Името си, Saphir, това кюве дължи на приликата с отблясъците на жълт сапфир на дневна светлина. Преобладава шардоне от варовиково-глинести терени с малък процент в добавка на пино ноар. Гроздето е от една реколта и се ползва само в най-добрите години, като се оставя да отлежи шест години върху утайката. Фина и трайна игра на мехурчетата, елегантно на нос, комплексно на вкус с нотки на праскова, кайсия, бадем, мед, масло, една идея канела и какао, свежо и с дълъг финал. Мощно, комплексно и плътно вино, прекрасно като аперитив или само за себе си.

Две малки бижута

Къщата Jean Barthélémy Chancel е основана през 1991 под името Louis Barthélémy. Днес е собственост на Жан, чиято фамилия е бившият собственик на престижното Château Val Joanis във Val de Rhodes. Посрещат ни Жан и неразделният му другар, кучето Гастон. Това, че не можете да го видите без Гастон, е едната особеност на Жан. Другата е, че носи винаги чорапи във виолетов цвят, поради което и бутилките, които оглеждаме в избата, са всичките с капсули в същия цвят. Елегантни бутилки, от които всеки тип вино носи названието на скъпоценен камък – Сапфир, Аметист, Опал, Рубин, Топаз. Схващаме идеята – съдържанието на всяка от неговите бутилки е скъпоценно...

Бих препоръчала непременно да се опита и dosage zéro - Topaze е едно особено вино, което не е лесно за пиене - играта на мехурчетата е фина, елегантна, но къса - получава се от смесването със стари реколти. Един автентичен израз на тероара на Шампан. Перфектен, балансиран купаж от трите сорта на областта - 20% шардоне, 40% пино ноар и 40% пино мьоние, който съблазнява с чистота и комплексност, със златисти отблясъци като от свеж плод и грейпфрут, на нос напомнящо за малина, мед и сладки. Добре структурирано на вкус, с дълъг и траен финал с нотки на зелена ябълка и бяла праскова. Чудесно за суши, морски дарове или черупчести на скара.

Пак тук, в Е, е чудесната изба Pierre Leboeuf на Венсан и Елен, пето поколение винари. Произвеждат четири типа вино - Brut Grand Cru, Brut, Millesimé и Rosé. Венсан още дегоржира ръчно, и то в подходяща обстановка – избата е разположена в някогашната къща на архитекта, проектирал църквата на Е. Избата е копана ръчно, а старата дървената преса в нея е впечатляваща. Не пропускайте Brut Grand Cru с неговия блестящ, наситенозлатист цвят, с каймакообразната игра на извънредно фините мехурчета. Носът ви грабва веднага - комплексен и завладяващ, с цветисти и плодови нюанси: пеония, глициния, захаросани плодове, ванилия. Интензивен и богат вкус, с дълъг финал и много елегантни сладки акценти на подправки, отлично за консумиране във всякакъв случай.

Антикарта с напътствие

Винаги е интересно в Шампан, това е ясно. Но ако иаскате да усетите най-пълно духа на областта Шампан, бих препоръчала следното, скъпи пътешественици: имате ли джипиес? Чудесно, изключете го. Направете всички възможно, за да се загубите между лозята или между уличките на селца и градчета, за да спрете там, където най-много усещате спокойствието или се зареждате от панорамата. Позволете си го.

Източник: divino.bg