В кабинета ми влиза младо симпатично момче. Цялото му излъчване създава усещане за тревога и напрежение. След минутка, сядайки на дивана започва разказа си с тих и несигурен глас.

- Преди шест месеца се разделих с приятелката си. Много я обичах, а тя избра да е с моя най-добър приятел. Това напълно ме уби. Затворих се и няколко дни не излизах от къщи. Тогава майка ми, която е психиатър, реши че имам депресия и след консултация с нейна колежка ми бе назначено лечение с антидепресанти. Тъй като никога до сега не бях взимал такива препарати, зачетох се в листовката и видях, че тези медикаменти могат да увредят ерекцията. Това много ме притесни, тъй като една от причините да се разделя с моята приятелка беше една случайна засечка, която тя интерпретира много болезнено. Седмица след като бях започнал приема на антидепресанта забелязах, че сутрешната ми ерекция изчезна. Притесних се и опитах да мастурбирам, но възбудата беше много вяла и изпразването се получи без члена ми да е напълно втвърден. Това направо ме побърка. Уплаших се, че въпросните хапчета ще ме направят трайно импотентен и това ще ме обрече на самота и изолация. Колкото повече се ровех в интернет, толкова повече научавах за различни варианти еректилната ми функция да е трайно увредена. Накрая се престраших и споделих тревогите си с майка ми, а тя се обади на свой познат уролог, с когото ми уреди среща. Човекът ме прегледа и заяви, че най-вероятно ми няма нищо, но за всеки случай ме прати да си направя хормонален профил, изследвания на холестерола и триглицеридите. Въпреки, че резултатите бяха нормални, урологът реши да ме лекува с някакъв хормонален препарат. Това още повече подсили усещането ми, че навярно съм болен от някаква сериозна болест, но лекарите се опитват да ме успокояват като ми казват, че ми няма нищо. И така от половин година не съм бил с жена и само мисълта за подобна възможност ме изпълва с истински ужас. Ами ако не успея да се възбудя или загубя ерекцията си. Това със сигурност би показало, че имам еректилна дисфункция, поради която никоя жена не би пожелала да е с мен. При това положение струва ли си да живея въобще.

Какъв разбор може да направим на този трогателен разказ:

1. Депресивната реакция при раздяла с любим човек е нещо естествено и обичайно. Това временно състояние на потиснатост няма нищо общо с „депресивното разстройство”, което налага медикаментозно лечение и хоспитализиране в психиатрично заведение. Предизвикателство пред всеки зрял човек е изработването на умения за преодоляване на подобни загуби и изграждане на нагласи, които да позволят да се продължи напред. С оглед на формално използвания повод – моментната засечка и негативното отражение на антидепресантите върху ерекцията, в подобна ситуация много по-адекватна би била психотерапевтичната подкрепа вместо медикаментозното лечение. За съжаление обаче много от по-възрастните лекари нямат представа за възможностите на съвременната психотерапия и предпочитат да се доверят на хапчетата.

2. Дори и да се използва подкрепата на антидепресивен препарат, задължително е психиатърът да предупреди пациента за евентуалните странични ефекти с цел да предотврати евентуални тревожни реакции и излишни страхове. Ако това се беше случило, апокалиптичната мисъл за „трайна импотентност” не би се загнездила в съзнанието на нашия пациент.

3. Обичаен момент в практиката на уролозите при работа с мъже, споделящи проблеми с ерекцията е първоначално да изключат органичното нарушение, като се задоволят с обяснения от рода на „на психична основа” или на „психична почва”. Това обаче, от което се нуждае засегнатия мъж е разбираемо представяне на механизмите, по които тревогата и самонаблюдението предизвикват спазъм на пенисните артерии и правят невъзможна ерекцията.

4. Терапевтичната подкрепа в подобна ситуация предполага не „засилване на сексуалността” чрез немотивирано предписване на хормонални средства, а психологично подпомагане при справяне с чувството на загуба, подкрепа и мотивиране за установяване на нови социални контакти и засилване на увереността, че евентуална нова връзка дава шанс за по-удовлетворяващи и пълноценни отношения. Тъй като в ситуация, подобна на описаната по-горе, човек често е склонен да се самонаблюдава и така да пречи на спонтанното настъпване на ерекцията в еротичното взаимодействие със сексуалната партньорка, важен елемент от подкрепата за преодоляване на проблема е временното използване на PDE5 инхибитор. Това са най-съвременните средства, които улесняват появата на ерекция при еротично преживяване и гарантират нейната стабилност по време на контакта, тъй като блокират естествените механизми за прекратяване на ерекцията. След няколко успешни контакта, дозата на тези препарати може постепенно да се намали и те да бъдат спрени. Така, подобни драматични епизоди биха се преодолели елегантно и сигурно.