Независимо дали вярвате в чудовището от Лох Нес, днес то е истинска легенда и се е превърнало в част от местната и световна митология. Комбинация между мит и наука, вярването в Неси води до цели тълпи туристи, които искат да зърнат дома на легендарното водно същество, шотландското езеро Лох Нес. И макар Неси да е вероятно най-известното езерно чудовище, по света има немалко негови 'събратя', които носят частица мит и мистерия. Вижте някои от тях, представени от idi.bg.

Van Gölü Canavari – чудовището от езерото Ван, Турция



Езерото Ван е солено безотточно езеро в Арменското плато, в Източна Турция, близо до границата с Иран. То е най-голямото езеро в страната с широчина 119 км и дълбочина 451 метра. Заобиколено е от високи планини, покрити със снежна шапка. Тъй като не се оттича водата му, странно е, че има предположения за запазен през годините плезиозавър. Смята се, че чудовището е с дължина 16 метра и е с шипове по гърбовата част. Забелязан е за пръв път през 1995 година, а две години по-късно местен човек заснема филм по въпроса и издава книга. Повече от 1000 човека са заявили, че са видели чудовището от езерото Ван, но научните експедиции не откриват езерното същество. Тъй като тези части на страната не са особено развити по отношение на туристите, много хора считат мълвата за опит да се привлекат повече хора.

Ogopogo – чудовището от езерото Оканага, Британска Колумбия, Канада



Езерото се намира в югозападните райони на Канада и за чудовището в него се носят местни легенди още в културата на канадските индианци. Те наричат звяра Naitaka и го считат за опасно и жестоко животно, което напада животни, а и хора. Тези митове датират отпреди много години, много преди да се появят легендите за Неси. Индианска история средата на 19 век разказва за индианец, който завел конете си да пият вода и бил нападнат от огромно чудовище, което потопило във водата конете. Индианците вярват, че домът на Огопого е на остров в езерото. Те хвърлят парчета месо във водата, за да нахранят гладния звяр и той да не ги напада. Според вярванията са виждани стъпки на брега, което кара хората да смятат, че чудовището излиза на сушата. Езерото Оканага е дълго 135 километра и е дълбоко 800 метра, заобиколено от високи планини.

Storsjöodjuret – чудовището от езерото Йостершунд, Швеция



Легендарното чудовище от това езеро с трудно произносимо име е избрало локация в средата на страната. То е доста по-старо в сравнение с останалите подобни зверове, като легендата връща назад в историята до 1635 г. Тя разказва за две вещици, които варели своята магична отвара. Чудовището е резултат точно от тази отвара и според вярванията живее и до днес във водите на езерото Йостеншунд в Швеция. През 19 век вниманието по отношение на водния звяр се засилва и се сформира отряд за залавянето му, в който взима участие шведският крал. Залавянето не било осъществено, но някои от капаните и до днес стоят в музей. Storsjöodjuret е описвано като змиеобразно чудовище с гърбици и глава, която наподобява според някои главата на котка, а според други, на куче. Легендите посочват дължина на тялото на звяра между 7 и 16 метра, но научни доказателства за него не са открити.

Nahuelito – чудовището от езерото Науел Уапи, Аржентина



Окончанието ‘ito’ е умалително в испанския език, което се използва за нещо мило. Името на чудовището се превежда като ‘малкия Науел’ и индикира привързаността на аржентинците към тяхното езерно чудовище. Езерото се намира в планините на Патагония, в най-южните части на южномаериканския континент. Тук се намира популярния курорт Барилоче и затова не е странно, че според мита чудовището се появява на повърхността на езерото само през топлите месеци. Според вярванията първи забелязали звяра патагонските индианци, които оприличават Науелито с водна змия, с дължина между 4.5 и 45 метра, което в някаква степен говори за надеждността на тези свидетелства. Научни доказателства така и не са открити. Чудовището обаче е част от горещите новини в страната в периоди, когато няма други интересни новини. Има множество тези за чудовището, една от които твърди, че то е същото от Лох Нес, преплувало целия път от Шотландия до Аржентина чрез намеса на извънземни.

Selma – чудовището от езерото Seljordsvatnet, Норвегия



С това женско име местните описват чудовището от езерото Seljordsvatnet, чиито студени води са стопените ледове на ледниците. Митовете за Селма датират отпреди стотици години и я описват като огромна анаконда с глава на теле. В края на 19 век двама човека разпространяват историята, че са разрязали звяра надве и са изхвърлили долната му част в езерото. Много хора твърдят, че са го видели, но експедицията не открива нищо, въпреки употребата на оборудвани капани. Тя се провежда с намерение да се хване, тества и пусне на свобода, но учените имат предположения, че в студените води на Seljordsvatnet наистина има някакво влечуго с неясен произход.

Memphre – чудовището от езерото Мемфремагог, Съединени американски щати и Канада



Ледниковото езеро е с дължина 43 километра и 87 метра дълбочина. Името му е на местния език, алгонкинкски, и значи ‘там, където се простира огромна вода’. местните индианци са първите, които твърдят, че са виждали чудовището Memphre. Легендите ни връщат в 1816 г. И до днес индианците не плуват в езерото от страх да не ги нападне звярът. Доказателства за чудовището няма, макар един от предполагаемите очевидци да е криптодраконологист, учен, който изучава езерните чудовища. Той се е спускал над 1000 пъти в Мемфремагог, но така и не успява да осигури доказателства за своите теоретични тези.