“Предвижда се криминализиране на изоставянето на деца в новия проектозакон за детето.” Това каза психологът Христо Монов, гл. асистент във Факултета по начална и предучилищна педагогика, Катедра "Социална педагогика и социално дело" на СУ.

Ще бъдат наказателно преследвани майките, които изоставят децата си. Относно глобите за родителите, които оставят без надзор децата си, Христо Монов посочи, че и сега има санкции, предаде Фокус.

“Защо не четат сегашния закон? Той и сега дава право за налагане на глоби и те не са никак малки. Само че възрастта, до която и до сега е забранено да бъде оставяно дете без надзор, където и да било, е 12 години. Тя не е просто ей така - изсмукана от пръстите. Това е възраст, която е начало на пубертета”, посочи Монов.

“Счита се, че след тази възраст, и е така, детето има вече достатъчно личностна зрялост, за да може да оценява ситуациите, да се грижи за себе си, да избягва рисковете на улицата, у дома, в училище. А сега, тази възраст, се сваля на 8 години.

Ами детето на 8 години, аз вкъщи имам 8-годишно дете, а и имам и достатъчно професионален опит, за да преценя, че едно 8-годишно дете е много незряло за сложната ситуация, в която живее съвременното дете. Да речем, неговото желание за социални контакти и необходимостта то да бъде обект на похвали го правят абсолютна жертва на педофила на улицата”, категоричен бе психологът Христо Монов.

“Такива неща прочетох на първо четене, защото го получих съвсем наскоро и не съм се задълбочавал върху тези 80 страници, но пак ви казвам – вместо превенция - репресия.

Вместо да работим с, ясно кой е контингентът, който най-често изоставя децата си в социалните домове, ние ще напълним затворите с 12-13-годишни циганки. Вместо да криминализираме това, че някой спи и забременява 12-13-годишни деца, ние ще преследваме децата, които и без това са жертви”, коментира още Монов.

Той посочи, че само за миналата година, вследствие на кризата, до април са били изоставени толкова деца на ниво родилен дом, колкото за цялата 2009 година. По думите му е нормално това да се случи в криза, защото не само традиционно ромският етнос, а и хора, които изпаднаха в тежко социално положение и от други етноси, изоставяха децата си.

“Сега се говори за приемни семейства от много години, без да се съобразяваме с българската национална традиция. Да, в Холандия има традицията на приемното семейство. В България има осиновяването и отглеждане на детето от близки и роднини. Просто национална традиция.

Приемното дете - на него се гледа като на чуждо дете. Българинът от поколения назад, откакто имаме модерна държава, винаги работи, за да остави на децата имот, някакви други материални блага, в това влага смисълът на живота си”, коментира психологът.

По думите му, затова идеята е била да се улесни осиновяването и това е станало с промените, приети от предишния парламент. “И сега има много повече деца, отколкото кандидат-осиновители. В същото време непрекъснато ми се обаждат хора, на които от глупост или от това, че се смениха много хора в отделите за закрила на детето, от мързел ли, но се правят най-различни пречки в желанието им да станат осиновители”, каза още Монов, пише dete.bg.