В началото на пролетния сезон темата за това как да си върнем добрата форма от преди зимния сезон става все по-актуална.

И започваме да правим планове, от кога и кои продукти да изхвърлим от менюто си, за да си върнем формата от предишното лято.

А в повечето случаи пропускаме един от най-важните факти – че за да бъдем в добра форма, на първо място трябва да се храним балансирано. Това означава, че в графика ни трябва да присъстват минимум три (още по-добре четири или пет) хранения на ден, а първото от тях задължително трябва да е сутрешната закуска.

Всички сме чували древната мъдрост „Закуската изяж сам, обядът раздели с приятели, вечерята дай на врага си”.

Днес това, че първото хранене за деня е изключително важно, е научно-доказано твърдение. Препоръчително е закуската да предоставя 25% от дневната хранителна енергия за деня.

Научни изследвания при деца и възрастни са установили, че приемът на пълнозърнести храни по време на сутрешната закуска има изключително благоприятен ефект за поддържане на организма сит, като същевременно му осигурява необходимата енергия за работа или друг вид активност до обяд. Причината за това се крие най-вече в полизахаридите, т. нар. сложни въглехидрати, които се съдържат в пълнозърнестите храни. Те имат способността да се разграждат по-продължително в стомаха като по този начин подсигуряват постепенен, но постоянен приток на глюкоза и фруктоза (монозахариди) към кръвния поток. Именно глюкозата и фруктозата са основните доставчици на енергия за активно работещите органи – мускули, сърце, мозък и др.

Съществува още един важен физиологичен факт, който често се пропуска, а именно, че сутрин протичат най-активно процесите на разграждане в човешкия организъм (в т.ч. на мазнини).

Освен че ни дават енергия, зърнените храни имат и още редица предимства за здравето. Фибрите, които са основния компонент на зърнените култури, имат изключително полезно действие върху здравето. Те спомагат за изхвърляне на токсините от тялото, за намаляване на лошия и общия холестерол, следователно намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, както и нивата на кръвната захар. Те влияят благоприятно и върху предотвратяването на рак на дебелото черво и затлъстяване. Препоръчителният интервал за прием на общи въглехидрати е 55-75% от общата енергийна стойност на дневната храна, като <10% от общите въглехидрати са за сметка на добавената кристална захар, а 45 – 65% са за сметка на комплексните въглехидратни източници (в т.ч. – на пълнозърнестите култури).

Освен тези свои предимства, като част от балансираната закуска пълнозърнестите култури зареждат организма с енергия и ни засищат за около 2-3 часа. Това, от своя страна, ни предпазва от междувременното похапване на „лоши” въглехидрати – сладкиши и тестени изделия, с които имаме навик да залъгваме глада си до времето на основното хранене. Балансираната закуска трябва да осигурява над 20 % от дневната препоръчителна доза пълнозърнести култури.



В допълнение към всички предимства на закуската можем да добавим и, че
когато не я пропускаме, тя намалява риска от пептична язва, гастрит, сърдечно-съдови заболявания и диабет.

Обратно, ако сутрин не закусваме, започваме работния си ден без свеж заряд от енергия. Пропускаме възможността да подпомогнем разградните процеси на мазнините в тялото ни да протичат с оптимален интензитет. Повишаваме риска, значителна част от следващ хранителен прием да бъде насочен към резервните енергийни депа (предимно под форма на мазнини) с всички негативни последици.


*Консултант на материала е проф. Донка Байкова.