Днес ще пътешестваме по различен начин… Няма да минаваме през величествени пещери, нито ще се движим по ръба на скални градове, ще оставим величието на Версай настрана, а подземните мини ще ни наблюдават притаени в собствения си сумрак.

Днес отиваме на пътешествие с една праисторическа котка, която по последни данни е вписана в Червения списък на световнозатрашените видове на IUCN като потенциално застрашен вид.

Представяме ви едно от най-старите котета в историята на позната ни природа и нейните видове и подвидове – Манул.

Името Манул е с монголски произход, но освен него тази дива котка е наричана още Котка на Палас в чест на Питър Палас, който в средата на 18-ти век за първи път срещнал манул на брега на Каспийско море.

Хищникът има и още едно популярно име, което се използва предимно в научните среди – латинското Otocolobus (има гръцки произход и в буквален превод означава „уродливо ухо”).

Манул не е по-голям на размери от домашната котка. Разликата между двете котета се крие първо в здравината и набитостта на тялото им. Освен здраво телосложение, манулът има дълга и гъста козина, дебела опашка, с която се увива като с шал когато е студено, има сплескана муцуна и глава и закръглени ушички.

Ареалът на манула е доста обширен – обхваща почти цяла Азия от Грузия през Алтай до Забайкалието, в Бурятия, Казахстан, Афганистан, Пакистан, Иран, Индия, Тибет, Монголия и Североизточен Китай. Котката на Палас се чувства у дома в степите, студените пустини и каменистите райони. Повечето от тях са много красиви, както можете да видите на снимките тук.

Тибет

Казахстан

Бурятия

Афганистан

Живее в дупките на мармоти и други животни или в процепи на скалите. Храни се почти единствено с дребни животни като безопашатия заек, полевката и мармотите. Птиците също са част от плячката – чучулиги, пясъчни и бели яребици стига, разбира се, да успее да ги хване!

Поразени сме от дивия поглед на този малък хищник, който до преди десетина години бил погрешно смятан от определени учени за първообраз на днешните персийски котки.