„Ние сме двама ентусиасти-мечтатели да обиколят Майката Земя и разгледат красотите й, преди напълно да са изчезнали или бетонирани..., защото в днешно време Земята се променя по-бързо от всякога, а ние сме прекалено заети да забележим това”.

Това са думи на двама млади ентусиасти – Лора и Евгени, които в момента обикалят света на автостоп.

На 19-ти август 2010-та Лора Василева и Евгени Енев тръгват от София към своето най-голямо и чудновато пътешествие в живота си.

Багажът им се състои от две раници с общо тегло 47 кг, много кураж и глад за онова нещо, което хората упорито избягват, макар че жадуват с цялото си същество – приключението.

Не се заблуждавайте, че Лора и Евгени са двама нехранимайковци, които си нямат друга работа, освен да пилеят време в околосветски обиколки.

Те, като нас и вас, са част от голямата съвременна машина на учене, работа, заеми и стрес. Всъщност, бяха…

„Не ни харесва забързаният модел на живот в днешно време. Вечното съревнование кой има по-хубава кола, кой има по-доходна работа...и в тази надпревара понякога забравяме своята същност. ”

Кратко и просто казано!

В багажа си носят дрехи, пътни карти, палатка, фотоапарат и полезни вещи за оцеляване извън цивилизацията. През първите два месеца от пътешествието си минават през градове, села и планини в Италия, Словения, Сърбия, Швейцария, Германия, Франция, Холандия, Белгия и Испания.

Както сами споделят в блога си, целият път през Европа са преминали на стоп. Нощували са предимно на палатка, на каучсърфинг и при приятели. Пътуването през Стария континент им е струвало около 400 евро, изхарчени за храна.

В Танджер, Мароко в Африка пристигат на 21 октомври. Пътят им продължава по западното африканско крайбрежие през Западна Сахара и Мавритания. След като обходят Африка, двамата възнамеряват да продължат с кораб към Южна Америка. После отново на стоп.

Необикновеното пътешествие на Лора и Евгени няма определени срокове, нито точен маршрут. Определяйки себе си като ентусиасти – мечтатели, двамата споделят, че искат да обиколят всички континенти, да видят всички планини и да поплуват във всички океани, търсейки места, все още незавладени от цивилизацията, интересни култури и общности.

Отсега си запазваме правото да не се съгласим с всички онези от вас, които ще осъдят подобна „несериозна работа”. Тя е дори повече от сериозна, тя е интригуваща, опасна, поучителна, несигурна и велика.

Колко от нас могат да зарежат грозния шумен град, да прегърнат като за последно близки, приятели и роднини, да се лишат за неизвестен период от време от деца, работа и купони и да тръгнат по следите на Майката Природа? Малко са…!

"Благодарим от сърце на всички, които споделиха по някой лев за нашето пътешествие"...