Те коренно се отличават от западните. И наистина са много внушителни.

Японската традиция да се правят татуировки е древна. Предполага се, че се е зародила още през 18. 000 г. пр.Хр., като за техен създател се приема народността Айну (днес една част от тези хора живее в Япония, друга – в Русия).

По време на господството на шогуната Токугава (1603 -1868) татуировките били използвани най-вече от проститутките и работниците.

От 1720 г. с тях се белязвали пръстъпниците. Именно затова японците не можели вече да разкрасяват телата си с бои. Обществото не приемало криминалните типове. Това довело до създаването на престъпната организация Якудза (днес е една от най-големите в света).

При управлението на император Мейджи през 1870 г. практиката с дамгосването престанала да съществува и татуировките били забранени. През 1948 г. отново било позволено да се правят.

Японските мотиви са взети от митологията. Такива са драконът или демонът, като често те разказват цели истории.

Също така се срещат символите цъфнала череша (олицетворява красотата и радостта, но също така и преходността) и риба (успех, сила и щастие).

Кървавите и ужасни изображения по главата се появили през ХІХ век, когато било модерно да се разказват зловещи истории.

Японците имат навика през целия си живот да си правят татуси само при един-единствен художник. Често поради тази причина върху телата им с години се натрупват изображения, които накрая се подписват от създателя им.

На татуировките в Япония и днес не се гледа с добро око. Свързват се с нередните и забранени неща. Те са все още съставна част на якудза културата (преди всичко се правят върху торса). В някои обществени бани на хора с големи татуировки не се разрешава да влизат там.

Все пак младите японци, подобно на хората на запад, предпочитат да се рисуват и това донякъде променя обществената нагласа. Днес в Страната на изгряващото слънце има много художници на татуировки, които предават занаята си на своите ученици.

А напоследък татусите в японски стил намират широка популярност и в западната култура.