Езиците се научават най-лесно през детството. Колкото по-голямо е хлапето, толкова по-трудно в съзнанието му се запечатат звуците, ритъмът и граматическата структура на друг език.

Това е така, защото мозъкът му е не само по-чувствителен към нюансите на звука и значението, но и способен да запамети буквално „пътечките”, необходими за обработване на информацията – качество, което избледнява с всяка изминала година.

Двуезичните деца много по-лесно учат допълнителни езици като възрастни, защото притежават повече мисловни начини, за да се пригодят към учебния процес.

Поради същата причина повечето от тях не се объркват с двата речникови запаса, граматиката и произношението, които имат запаметени.

Едва по-късно, при малчугани, които не са развили областите в мозъка, обработващи езика, вторият набор от информация се натрупва върху първия, затруднявайки изучаването на нови звуци и структури.

Двуезичният дом

Децата, отглеждани в истински двуезичен дом, по естествен начин съвместяват двата езика в своите мисловни процеси и устно изразяване. Изучаването започва почти с раждането – бебето бързо установява кои звуци предизвикват по-голям отклик и кои ще бъдат пренебрегнати.

Новородените умеят да подражават на даден език много преди да развият способността да го използват.

В домакинство, където единият език преобладава, мъникът ще се научи да разбира по-малко използвания език, но е възможно да не се научи да го говори гладко без по-нататъшни указания.

Дори там, където се говори само един език, но детето е изложено и на звученето на друг чрез касети и музика и дори книги, това може да му помогне да постави „пътечките” в мозъка, необходими му да научи този език (или други) с много по-формално обучение след време.

Източник: Детето.бг