Тази година наградите „Оскар“ бяха специални. Заради „Сляпата Вайша“ на Теодор Ушев, заради опозицията на Тръмп и победителите – мюсюлмани, заради безпрецедентния карамбол на финала на церемонията със статуетката за най-добър филм. Да, вечерта пренаписа историята, но големият победител е Виола Дейвис. Защо?

След като получи „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля в „Огради“, Дейвис стана първата чернокожа актриса с кариерен шлем в професията, или както се нарича отвъд Океана – Тройната корона за актьорско майсторство.

Тройната корона означава статуетка „Оскар“ (кино), награда „Еми“ (телевизия) и награда „Тони“ (театър). Това е нещо като Големия шлем* в тениса – върхово постижение по силите на малцина, най-високото ниво за най-добрите. Едва 23-ма актьори могат да се похвалят, че са носители на Тройната корона, но постижението на Дейвис заслужава да се отбележи, тъй като е извоювано за 16 години.

А в някои случаи това отнема десетилетия.


Ал Пачино, например, чака двойно повече – 34 години. Той печели театралната награда през 1969-та година. „Оскарът“ за главна мъжка роля идва през 1993-та за „Усещане за жена“, а 11 години по-късно – статуетката „Еми“ за „Ангели в Америка“.

Кристофър Плъмър извървява по-дълъг път. След като получава призове за театрално и телевизионно майсторство през 70-те години на миналия век, Плъмър взе „Оскар“ чак през 2012-та за филма „Новаци“. Тогава актьорът беше на 82 години, като шеговито коментира, че откакто е излязъл от майчината утроба, започнал да репетира победната си реч пред Академията.

Друг пример - Хелър Мерън, звездата от филма за кралица Елизабет II, е родена през 1945-та и влиза в елитния клуб на актьорската професия през 2015-та, когато получава единствената липсваща статуетка в колекцията й - „Тони“. Носителите на короната са още Ингрид Бергман, Рита Морено, Джеръми Айрънс и други.

Коя е Виола Дейвис?

Виола Дейвис е родена преди 51 години в Сейнт Матюс, Южна Калифорния, в многодетно семейство. Още като бебе, оставайки по-големите си деца на грижите на баба им и дядо им, родителите й напускат фамилната къща и се местят в малък град в Род Айлънд, където са единствените чернокожи. Дейвис не крие, че е отраснала в изключителна бедност и срам, принудена да рови за храна в контейнерите за смет и да краде.

Въпреки трудните години, актьорският й талант се проявява в училище, а в последствие, подпомогнат от социална програма, се превръща в основа за бъдещата й кариера. Дейвис по-късно признава, че дълго време е смятала актьорството за глупава мечта, присъща на едно гладно чернокожо момиченце от най-малкия американски щат: “Никой от хората, които виждах по телевизията, на кино или в театъра, не приличаше на мен“.

Но тя успява. Повратната точка е театралната пиеса „King Hedley II” на драматурга Огъст Уилсън, която първоначално е поставена в Питсбърг, а след това стига до Бродуей. Именно за ролята на 35-годишна майка, изживяваща ужаса на аборта, Виола Дейвис получава наградата „Тони“. Годината е 2001-ва.

През 2017-та филмовата адаптация на друга пиеса от Уилсън - „Огради“ - носи и ценният „Оскар“. В „Огради“ актрисата играе съпруга на чернокож боклукчия (Дензъл Уошингтън), който се опитва да запази единството в семейството. Ролята й е добре познава от едноименната театрална поставка, за която също има „Тони“.

Междувременно Виола Дейвис записва редица участия в продукции за големия и малкия екран. Сред тях са три филма на Стивън Содeрберг, „Съмнениe” (2008), където си партнира с Мерил Стрийп, Филип Сиймур Хофман и Ейми Адамс, както сериалът на ABC “How to Get Away with Murder”, който носи на актрисата историческа статуетка „Еми“ през 2015-та.

Жена в киното, жена в живота

Виола Дейвис е известна със своите остри речи и емоционални позиции. Дългогодишен защитник на правата на жените и равенството на расите. Независимо дали дава интервю или говори пред елита на Холивуд, актрисата избира думи, които се запомнят. Тя признава, че дълго време е трябвало да се извинява за своя произход, за цвета на кожата, за възрастта си, също и за това, че не олицетворява конвенционалното разбиране за красота, например на Хали Бери.

Актрисата е ролеви модел за независимост, самоувереност и женска сила. Ето защо подкрепи Мерил Стрийп в речта й срещу расизма на Тръмп. Ето защо прави дарения за децата в родния си град. Ето защо е ревностен критик на изкуствената женственост в киното – на гримовете, на слабите тела и на „производството“ на образи, които да бъдат харесвани в социалните мрежи.

Дейвис може и да не попада в холивудските норми за сексапил, но пък вече е част от най-елитния клуб на актьорската професия. Снощи тя спечели нещо много повече от „Оскар“.

Автор: Виктория Димова

Акронимът EGOP (Emmy, Grammy, Oscar, Tony) важи за 12 души в историята, сред които Одри Хепбърн и Упи Голдбърг. Особеното тук е, че някои от наградите са почетни, а не състезателни. Това обаче не попречи на потребителите в Twitter да подканят Дейвис да запише албум.