А една жена с детенце на ръце продума:

— Кажи ни нещо за Децата.

А той й рече:

— Вашите деца не са ваши деца.

Те са синове и дъщери на копнежа на живота за живот.

Идват чрез вас, но не са из вас.

И макар да живеят с вас, не ви принадлежат.

Можете да им отдадете любовта си, но не и мислите си, защото те имат свои мисли.

Можете да им дадете подслон на телата им, но не и на душите им, защото те обитават къщата на бъдното, в която не можете да влезете дори насън.

Можете да се стремите към тях, но не се мъчете да ги направите като себе си, защото животът не се връща назад, нито помни вчера.

Джубран Халил Джубран, "Пророкът"