Студът на нощна София донякъде ни настройваше на вълна Единбург. Колата лавираше бавно в трафика, а ние слушахме „Lust for Life” на Иги Поп, припомняйки си сцената от първия „Трейнспотинг“, в която Марк Рентън бяга от полицията. Не подозирахме, че по същия начин започва и вторият филм, само че с бягане на пътеката във фитнеса. Шепа приятели пътувахме към един от моловете за двойно кино удоволствие - „Трейнспотинг 2“ и Анжела Недялкова.

Тя е била на 5 години, когато Дани Бойл взривява статуквото и превръща тъжно-смешната история на група шотландски наркомани в културен феномен. В края на 90-те разменяхме филма на пиратски дискове, въртяхме музиката от него по купони, а книгата на Ървин Уелш беше амвонът на тинейджърската ми библиотека. След това пораснахме, улегнахме, но от „Трейнспотинг“ остана онова младежко чувство на свобода и неподчинение към нормите.

Да направиш продължение на толкова успешен филм е нож с две остриета. Първо, защото продълженията обикновено не успяват да надскочат предшествениците си – било заради сюжета, било заради очакванията на зрителите. (Както казват китайците, два пъти в една река не можеш да нагазиш). Второ, в случая на „Трейнспотинг“ - защото трябва да пренесеш духа на една отминала епоха в 2017-та.



Но ето че Дани Бойл се е справил много добре с тази задача.

Тук помага фактът, че режисьорът е събрал оригиналния актьорски състав – Юън Макгрегър (Марк Рентън), Джони Лий Милър (Сик Бой) и компания на прага на 50-те. За тях самите вероятно е било много вълнуващо да изиграят отново ролите, които изстреляха кариерите им нависоко. Капсулата на времето беше затворила тези бледолики, оцъклени образи на своето десетилетие в някакво символично безсмъртие – и мнозина смятаха, че трябва да си останат там.

Те обаче дойдоха отново – пораснали, ходещи артефакти от ъндърграунда със стари демони и нови зависимости – Марк към бягането, Сик Бой (вече Саймън) към бордеите и кокаина, Мърфи (Компира) – към писането като средство за борба с наркотичната зависимост.

Ако сте чели бестселъра „Порно“ на Уелш и очаквате идентичен сценарий за T2, това няма да е съвсем така. Историята се развива 20 години по-късно, откакто Марк отмъкна 16 000 паунда от тайфата и офейка в неизвестна посока. Оказа се към Холандия, където за цялото това време той не е успял да постигне кой знае какви неща, освен един неуспешен брак.

Марк се прибира в Единбург, търсейки помирение със своите стари познайници, които също не са прокопсали. Спойлер – сприхавият побойник Бегби бяга от затвора и опитва да убие Рентън заради кражбата на парите, докато междувременно Саймън му крои студено отмъщение.

Отношенията им са все така заплетени между приятелството и предателството, между невинното детство и покварената от наркотици младост, но този път в центъра на събитията се намесва и чаровната Вероника (Анжела Недялкова). Тя е централният женски персонаж – въздържана, интуитивна, донякъде обиграна в сложния свят на героите. Тя казва малко думи, но на място. Даже в един момент я чуваме да произнася няколко реплики на български.

Анжела е прекрасна в тази именита компания


Злите езици принизяват ролята й на коварна източноевропейска проститутка, която чука мъже с изкуствен пенис и сее раздор в компанията, но всъщност Вероника има много по-важна функция. Тя е образът, чрез който става връзката с миналото – Сик Бой, Марк и Мърфи й разказват през какво са преминали, а това е страхотно за по-младата част от днешната публика.

Т2 е направен така, че да съществува сам по себе си. Препратките към миналото, включително с кадри от първия филм, са напълно достатъчни за зрителите веднага да вникват в историята, без да са гледали първата част. За нас по-важното е друго:

Продължението съдържа всички съставки, които превърнаха първата част в култ.

Има наркотици, секс и насилие. Има я отново сцената с влака, който отминава на фона на голия шотландски хълм, за да ни покаже момчетата - този път зрели мъже, отиващи да отдадат почит на Томи (русия здравеняк от първата част, който умря от хероин, СПИН и котешки фекалии).

Има нов монолог „Избери живота“, само че пречупен през призмата на съвременния живот. И най-хубавото е, че Юън Макгрегър изнася този монолог пред Анжела Недялкова, докато тя кокетничи пред него в изискан ресторант.

Стъпил върху основата на своя легендарен предшественик, T2 е точно това, което очаквахме. Действието е динамично, музиката е страхотна, стилът е черният хумор на Дани Бойл. Изобщо, вторият филм е достойно продължение на първия – и като сценарий, и като операторско майсторство, и като диалози. Ето една реплика на Сик Бой към Марк за доказателство:



„Ти си турист в собственото си миналото“


Не може да се каже по-точно. Ние, зрителите в киносалона, също гледахме като туристи в миналото. В нашето минало, когато наркотици се продаваха на всеки ъгъл, но никой не говореше за това. „Трейнспотинг“ ни научи на много неща. Но да оставим тези работи. Важното е, че в момента по кината върви един хубав филм с българско участие.

Автор: Виктория Димова