Да имаш или да бъдеш? Да обичаш, биха отговорили вкупом Сократ, Иисус и Буда, тримата най-велики духовни водачи в историята на човечеството.

Въпросът е зададен преди няколко десетилетия от големия хуманист Ерих Фром, но има множество интерпретации и в литературата, и в изкуството. Да повярваш в измамната сигурност на материалното или да следваш вътрешния си морален императив, независимо от удобствата, които може да ти струва това?

Животът е кратък, но пътят към мъдростта е дълъг. Във виждането за мъдростта на нашите трима учители истината и доброто съвпадат.

След като ни спечели с „Душата на света”, Фредерик Льоноар ни устройва среща със Сократ, Иисус и Буда чрез страниците на една прекрасна книга. За да ни убеди, че любовта няма своя религия – защото религия е самата Тя.

Роден на о. Мадагаскар, Льоноар е автор на много есета, романи и повести, преведени на десетки езици и продадени в тираж от над 40 мил. екземпляра! Книгите му проповядват човеколюбие и мъдрост, намерили израз в красиви философски притчи; търсят отговор на екзистенциални въпроси и подклаждат устрем за преобразяване на света.

Колкото и различни да са ученията на Сократ, Иисус и Буда, любовта е техен крайъгълен камък, независимо дали става дума за будисткото състрадание, сократическия ерос или християнската агапе. Любовта към ближния е над религиозните закони. Ако си познал истината за любовта, значи духът ти е свободен. Ако си способен на истинска обич, значи си прегърнал върховната добродетел. А тя се нарича „справедливост”.

Всяко дете ще бъде потресено да види как други деца умират от глад в някои области на света, или как има хора, които спят на улицата, нали така? Ако тази гледка не свие сърчицето му, значи ценностите, в които го възпитават, са доста съмнителни.

Справедливостта почива върху истината и безпристрастието. Крещящото социално неравенство е знак, че нещо в този свят не е наред. Затова имаме нужда от книги като „Сократ, Иисус, Буда” и „Душата на света”. Те бият камбана за разликата между хората и човеците. Между спазването на закона и чистото човешко милосърдие.

От Юлия Петкова

Ето и кратък откъс от книгата :

Няма как човек да не изпита удивление пред сходствата между смъртта на Сократ и тази на Иисус: и единият, и другият са имали възможността да избягат, но са отказали да се възползват от нея. И единият, и другият са имали смелостта да се превърнат в жертви на морална несправедливост и на наказание колкото ужасно, толкова и незаслужено, но не и да избегнат политическото правосъдие на държавата. И единият, и другият се уповават на боговете (или на Бог) като единствената истинска правосъдна инстанция.
Привързаността на Сократ към правосъдието е такава, че той не само отказва да допусне жест на неподчинение спрямо произнесената от съдиите в полиса присъда, но не приема и идеята да извърши беззаконие спрямо своите неприятели. Става дума за една доста антисоциална практика в Древна Елада, където било законно, дори славно, да навредиш съзнателно на своите неприятели (както и да се отблагодариш на приятелите си). „Не трябва да се отвръща с неправда, нито да се причинява злина на когото и да било – дори на
онзи, от когото сме пострадали“, уточнява той в Критон.
Както Иисус отхвърля закона на талиона, гласящ „око за око, зъб за зъб“, така Сократ разглежда като свое свещено задължение никога да не отвръща на злото със зло. Законът на талиона обаче векове наред е смятан в Елада за дълбоко справедлив. За това поетът Хезиод говори още през VІІІ в. пр. Хр.: „Ако човек претърпи същото, което е причинил другиму, ще бъде въздадена истинска справедливост“.
Идеята за необходимостта от наказание за виновника е налице и в проповедите на Буда, както и в тези на Иисус. Ако понятията за любов, прошка и състрадание са, както току-що видяхме, в сърцевината на техните учения, те в никакъв случай не отхвърлят нито ролята на правосъдието, нито резултатите от него: наказанието на виновника. Но това наказание не се изчерпва със строгото прилагане на човешкия закон и в това отношение Буда и Иисус се отличават от Сократ, тъй като за тях съвсем не е достатъчно само да следваш законите на държавата.
За Буда истинската справедливост е иманентната справедливост на кармата, чрез която всеки индивид понася последствията било в този живот, било в някой друг, от своите неправилни действия; този закон е всесилен и никой не може да избегне въздействието му.
Що се отнася до Иисус, той се осланя много повече на божественото правосъдие, отколкото на човешкото, защото единствено Бог „може да прониква в утробата и сърцата“.