Когато от болката се роди нещо красиво, това не прави болката по-малка, но я прави по-поносима.

Необходим е талант, за да можеш да пишеш за болката, за изпитанията, за израстването и промяната с такава лекота, с хумор и ирония и с, разбира се много любов. Без да изпада в сладникав драматизъм, Аньес Льодиг успява да пресъздаде опита от своето страдание в прекрасна литература. Необходимо е да имаш остро съзнание за живота, за да призовеш с толкова чувствителност, искреност и зрелост тайнствената сила, която ни позволява да приемем неизбежното и да продължим нататък. Защото надежда винаги има.

Когато Аньес Льодиг, млада акушерка, дъщеря на преподаватели взема перото през 2005 г., за да разкаже историята на сина си, болен от левкемия, тя не си дава сметка, че един ден това ще я направи една от най-четените съвременни френски писателки.

В продължение на година, всяка неделя тя пише нещо като дневник, за да запознае близките си със състоянието и всекидневието на нейния син Натанаел. От там се ражда идеята да почне да пише нещо повече от сводка за дневния статус. Поощрена от колега от болницата, Аньес се осмелява да превърне блога си в роман.

Писането се оказва забележително терапевтично средство не само за скърбящата майка, но и за много други родители, изпаднали в същата ситуация.
Аньес е чела повече учебници по гинекология, отколкото дамски романи. Завършила е средно образование с научен профил – агрономство, женена е от двайсет години за селскостопански труженик от Нормандия. И нищо в досегашната й биография не подсказва, че може да напише такъв роман! Нищо не може да спре тази нежна, но волева личност. Написва една първа книга, като за първи опит, неоценен от издателите, но през 2010, на 37 години, участва по интернет в конкурс, организиран от списание „Фам актюел” и от 600 ръкописа е отличен именно нейният, „Мари отгоре”.

„Обещание за щастие” създава ясното впечатление, че ни говори за нещо изживяно. Аньес Льодиг е използвала елементи от това, което е написала непосредствено след смъртта на Натанаел, но времето е притъпило емоциите й и й е позволило да се освободи от трагичното, за да измисли трогателната история за „срастването” – научен термин, който тя предефинира по свой начин, като „сближаване на чувствителни и наранени лица, което води до заздравяване на всеки елемент от цялото, което образуват.”

Такъв е случаят на Жюли, която упорито върви напред въпреки трудностите. Тя е обикновена касиерка в супермаркет, на която щастието се усмихва най-ненадейно, когато един клиент попаднал на нейната каса подава торбичка ябълки, които не е притеглил, но пък е прочел името на баджа й. Случайност? Може би, но тя преобръща живота й първо на 180, после на още 180 градуса. Така Жюли среща Пол и вече нищо не е същото. И двамата изживяват рая и ада на загубата и израстването, на скръбта и възкръсването. Уви, в тази дълбока драматична история има невинна жертва, която трябва да изкупи всички вини и страхове и да постеле пътя към щастието с най-чистата светлина – на невинни детски очи.