Лоран Гунел има милиони последователи в цял свят. Той е автор на знаменателната притча „Човекът, който искаше да бъде щастлив“ и на бестселъра „Бог пътува винаги инкогнито“.

Феновете му са влюбени и в „обезумелия философ“ от едноименния роман - духовита творба, която хвърля ръкавица към устоите на съвременната цивилизация. „Денят, в който се научих да живея“ ни убеждава, че едва след като приемем собствените си граници, ще започнем да творим. Само така ще преоткрием собствения си живот. И тъй като смъртта е най-голямото, неизбежно ограничение, ще заживеем истински в деня, в който приемем този факт. Да приемем, не значи да се примирим! Всеки път, когато можем да се борим за нечий живот, трябва да го правим докрай, до последната искрица…

„И ще откриеш съкровището в теб” е обещание за щастие. Едно мъдро и жизнеутвърждаващо литературно приключение, залагащо на стремежа към вътрешна свобода. Свобода, основана на порива да правиш добро. Нали щастието се постига, като променяме себе си, а не това, което ни заобикаля? Изворът на хармонията е вътре в нас. Силата на доброто да преобразява света - това е истинското съкровище. А съзнанието за тази сила е нашият вътрешен Бог.

Алис и Жереми са приятели от деца. Той е католически свещеник, тя е консултант в престижна пиар агенция. Разумна и целеустремена, Алис решава да му помогне да приобщи повече хора за месите в неговата църква. И ето че „чудото” се случва, енориашите започват да се тълпят. Парадоксалното е, че Алис е атеистка. Общуването с Жереми я провокира да дири смисъл в посланията на Исус, които се оказват поразително близки с източните духовни учения. Нима медитацията не се родее с християнската молитва? Алис стига да извода, че на психологията й липсва духовна дълбочина, а „духовността”, от друга страна, е лишена от психологически инструменти. Благодарение на приятелката си Жереми осъзнава, че прекалената предпазливост води към опасно бездействие…
Книгите на Лоран Гунел са единствени по рода си – същински трилъри на възпитанието, осеяни с филосфски разсъждения и хумористични ноти. Отразяват критичното отношение на автора към съвременното консуматорско общество. Учат ни да обичаме себе си правилно. Веднъж възстановили самоуважението си, по-лесно ще се освободим от хватката на егото. И ще сложим край на фалшивите роли в живота. Нека си припомним думите на Майстер Екхарт от XIII век: „Окото, с което аз виждам Бог, е същото, с което Бог вижда мен“.



Откъси:

„Аз не принадлежа на Църква, Алис, принадлежа на Бог. Егото кара хората да се представят за католици, будисти или мюсюлмани. Егото се стреми да се присъедини към някакъв лагер, за да се отличава от другите и да се отдели от тях. Докато истинският духовен порив цели да ни освободи от принадлежността, от идентификациите на егото, за да се свържем с другите, с вселената, с Бог...”

„Когато в Библията пишеше, че Исус е лекувал слепци, как да не съзреш в това символ на волята му да ни отвори очите? Заповядвал е на парализирания да стане, да си вземе носилката и да се прибере у дома си. Нима с това не ни приканва да вземем живота си в ръце? Когато е събуждал мъртъвци, нима не е искал да ни призове да се пробудим, да осъзнаем, че да живеем само в материалното е равносилно на това да не живеем изобщо? Когато ни разказват за смъртта и възкресението му, не е ли, за да ни приканят да умрем, за да се преродим, сиреч да отстраним нашето его, за да дадем път на божествената ни природа?”

„Да обичаш, означава да съумееш да обикнеш своите врагове и да ги превърнеш в свои съюзници. Да обичаш, означава да обичаш живота въпреки грижите и тежките удари, да осъзнаеш, че те са инструменти на нашето освобождение, на нашата еволюция, на нашето пробуждане. Любовта е ключът към всичко. Тя е тайната на света.”

Автор: Юлия Петкова

Четете още: Франк Синатра: Отнасяй се с жените като с дами, а с дамите като с жени