„Жената е бъдещето на мъжа“, казва Арагон и написва един роман за случайности, невъзможности и всепоглъщащи чувства. Роман за миналото и така далечното бъдеще...история за времето, което е замръзнало в сивотата на настоящето.

Френският поет, писател и общественик Луи Арагон е един от най-значимите френски творци – сред основателите на дадаизма и сюрреализма, той създава въздействащия и възхитителен роман „Орелиен“, смятан за безспорен връх в творчеството му.

„Когато Орелиен видя за пръв път Беренис, тя му се стори направо грозна“. Но какво ли знае младият Орелиен? Тежкият френски роман разгръща пред читателя всички страници на голямата, необятна и нелогична любов. Привличането между двама души често успява да възбуди ума и да превземе всяко кътче от съзнанието. Тежестта на чувствата понякога може да бъде толкова непоносима, че дори да превърне любовта в невъзможна...

Беренис е в Париж за малко. Омъжена е. Орелиен я намира за грозна. Персонажи, между които трайно настанено е напрежението и привидната неприязън. Всяка следваща среща, всяка реплика и всеки жест, претопяват негативните вибрации помежду им, превръщайки ги в нещо трепетно и огромно. В нещо невъзможно...

Прецизното перо на Луи Арагон успява да разходи читателя по улиците на Париж. Между двете световни войни. Във време, което е сякаш ничие. А всъщност време, което е само на безгрижните творци, интелектуалци и изгубени души. На страниците на романа се открива онзи свят, в който мъжете и жените употребяват любезна форма като обръщение, пазят тайните си, борят се за любовите си, пушат много цигари, говорят за изкуство, знаят как да правят любов с жените си, с картините и с музиката, с живота и Париж...

„Не ме питайте какъв парфюм употребявам! Защото ще трябва да започнем приятелството си с отказ, а това ще бъде лош знак. Парфюмът на жената е нейната тайна. Да разкриеш тази тайна, е все едно да се разсъблечеш пред първия срещнат.“

„Орелиен“ е събитие. Книга, която припомня колко е важна голямата литература.
Книга, която трябва да присъства във всяка лична библиотека!

Автор: Александра Александрова

Ето и откъс от книгата:

"Когато Орелиен видя за пръв път Беренис, тя му се стори направо грозна. Изобщо не му хареса. Не му се понрави облеклото ѝ. Той лично никога не би избрал такъв плат. По въпроса за платовете си имаше определено мнение. Този десен се срещаше на всяка втора жена. Какво можеше да се очаква от жена с име на източна принцеса, която очевидно пет пари не дава дали се облича с вкус, или не. Този ден косите ѝ бяха безцветни, неподредени. А късо подстриганите коси изискват постоянни грижи. Орелиен не би могъл да каже дори дали е руса, или кестенява. Едва-едва я бе погледнал. И от този бегъл поглед му бе останало само смътно, общо впечатление, навяващо усещане на скука и раздразнение. Той самият се запита защо. Странно несъответствие. Тя като че ли беше по-скоро дребничка, бледа... Ако се казваше Жан или Мари, едва ли би си спомнил по-късно за нея. Но Беренис! Смешен предразсъдък! "