Тя е харизматична, весела, засмяна, целеустремена, страстно отдадена на това, което прави. Тя е създател на едно от най-популярните културни събития в последните години в София "Пощенска кутия за приказки", което събира стотици хора и ги сплотява около писането и литературата като цяло. Тя е и певица, автор на текстове, бивша водеща. Тя е Гери Турийска, едно щуро и красиво момиче, което има невероятната дарба да заразява всички с усмивката, хъса и позитивизма си. Гери е зает човек, заринат от задачи, сега трябва да селектира нови разкази, да мисли за благотворителните си кампании, предстои й и "Пощенска кутия за приказки" във Варна с тема "Мръсни приказки" (11 и 12.05 в клуб "Хоризонт", 20.00 ч) . Хващаме я в салона за разкрасяване - това е единственото време, което може да ни отдели. Ето какво разказва специално за читателите на Woman.bg:

-Гери, в Woman.bg посвещаваме месец на книгата. Според теб чете ли българинът?

-Мисля, че българинът чете много противно на общото схващане, че книги се купуват само за подарък. Имам това впечатление от издателството, което направихме с "Пощенска кутия за приказки". Нашите книги са много търсени и причината не е само, че са лека и забавна литература –просто Кутията успя да отгледа една публика, която има интерес към това, което правим. Независимо от това дали преди това тези хора са били четящи или не – аз съм сигурна, че голяма част от хората, които си купуват нашите книги, не са чели отдавна.

-На какво се смее най-много българинът?

-Не мога да кажа предвид факта, че предаванията с най-голям рейтинг в телевизионния ефир са „Комиците“ и „Шоуто на канала“. Така че не съм сигурна какво е смешно за българина, мога да кажа за нашата аудитория. С все по-голяма радост установявам, че в последно време се развива много чувството за автоирония – хората започват да се смеят все повече на себе си. Винаги е хубаво хуморът да се развива в такава посока, без да има обидени. Това показва, че не всичко е загубено.

-Всеки месец получаваш много разкази, как ги селектираш?

-По тема получавам средно стотина разказа, от които избирам 10. Те никога не остават само 10, защото имаме участници, които сами си пишат разказите като Мила Михова и Димитър Калбуров. Винаги казвам за принципа на селекция – не избираме най-добрите, а най-подходящите, защото ние предварително знаем кой ще чете. Като имам предвид например, че ще участва Кедъра, аз търся разказ, който ще му отива. Освен това с времето разказите за Кутията малко се преформатираха – дългословието изчезна, тъй като когато слушаш един текст от сцена, той трябва да е по-кратък, по-концентриран, да има повече действие и изводи.

-Гери, спомена издателството, с което се твърди, че разбиваш монопола в България. Как изобщо се случва това у нас?

-Не знам дали разбивам монопола, но успях да се справя с разпространението и продажбите извън вече установения ред. Първоначално не продавахме в никакви книжарници, само онлайн в ozone.bg, които тепърва развиваха своята част с книгите, и на наши събития. Причината беше, че аз не смятам за честна към автора системата, при която издателството дава на автора 10% от коричната стойност на книгата, след което книжарницата взима 50 % от коричната цена, за да я продава. Струва ми се объркано, затова подходихме по по-различен начин към нашите автори – даваме им 40 % от печалбата и с книжарниците успяхме да се договорим за по-изгодни проценти. Не беше лесно, но ето вече за две години сме във всички големи книжарници. Нямам мениджърско образование, но от опит се убедих, че трябва да преговаряш с различен стил в зависимост от това кой стои срещу теб.

-Коя е най-смелата ти мечта, свързана с Кутията?

-Разбира се световна, глобална доминация. А скоро и на други планети (смее се). Иска ми се да продължавам да развивам българската литературна сцена. Все повече добивам самочувствието във времето, че правим нещо смислено, не просто за нашите приятели. Освен това от началото на годината всеки месец отделяме по 1000 лв. от приходите от билети за културни и образователни проекти. От майските средства искам да отделя средства за записването на аудио за незрящи – тече много хубава кампания „Подари ми история“, в която ще се включим. През юни ще им подарим около 20 приказки, които ще бъдат записани с гласовете на Владо Пенев, кака Лара, Косьо Лунгов, Биляна Петринска, Живко Джуранов.

-Гери, по улиците разпознават ли те хората, спират ли те, за да те поздравят?

-Слава Богу, не! Аз не си приличам. За да отида на Кутията, преди това съм минала през фризьор, маникюр, грим, купила съм дрехи – аз съм друг човек, не приличам на себе си. В ежедневието ходя спортна, с рошава коса, без грим...

-В какво според теб се крие тайната на женската красота?

-В очите, в които се оглежда една жена. Ако имаш за кого да бъдеш красива, винаги се стараеш.

-Казвали ли са ти, че приличаш на Мерилин Монро? Говоря за онази снимка с Кедъра...

-Нее. Сравнявали са ме с Клеър Дейнс.

-Случаен ли е този кадър, наистина?

-Напълно случаен. Ако зуумнете лицата ни, ще видите, че ние сме направили най-смешните физиономии на света. Но кадърът на Владимир Томашевич е наистина невероятен. Той е истински майстор на улавянето на моменти.

-Какво е посланието ти към жените?

-Времето е най-ценното нещо. Ако една жена реши да даде години от времето си за един мъж, трябва да е абсолютно убедена, че той е този, който наистина заслужава нейното време. Защото винаги идва момент, в който се обръщаш назад и си казваш – тези 6 години можеха да са 2...Какво правех там?! И усещането е на безвъзвратна загуба. Всички правим тези грешки, и аз съм ги правила, но важното е да се учим от тях и да предаваме изводите, които правим.

-Сега изглеждаш много щастлива... Как постигате хармонията с Ясен?

-Да, щастлива съм. Ние с Ясен сме много страстна двойка, вкъщи споровете ни са пламенни. Синхронизирали сме се отдавна във всички хиляди неща, които правим. Освен че ми помага с Кутията, си има и друга работа. Три деца имаме, ежедневието ни е доста натоварено. Така, че просто сме успели да постигнем синхрон, въпрос е и на напасване на характери.

-Към днешна дата изглеждаш много силна и целеустремена. Такава ли си била винаги?

-Не, това дойде с времето. След като навърших 30 г., някак се успокоих и ми стана по-хубав животът. Сега не се напрягам да мисля всяко нещо. В 20-те има някакво много силно напрежение – агресивно търсене на партньор, какво ще се случва, кариерата... Как да балансирам – семейство ли ще правя, кариера ли...

-Ти сякаш съчетаваш работата и семейството много добре?

-Да, аз отдавна си нося работата вкъщи. Много ми е приятно да работя у нас.

-Какво според теб трябва да е направила една жена до 33-годишна възраст?

-Трябва да има поне три срамни истории, които да не може да разкаже пред приятели, но много да й се иска.

-Ще ни разкажеш ли една такава история?

-О, не, в никакъв случай.

-Гери , понеже те хващаме по време на педикюр, колко чифта сандали имаш?

-(Смее се) Максимум един. През лятото много обичам да ходя боса, като се замисля, нямам много летни обувки.

-А токчета?

-Имам три чифта, от които нося само един чифт, защото не мога да ходя на високи обувки и те са единствените, с които не се пребивам.