Вчера ми звъни една позната и пискливият ѝ глас гръмна в ухото ми: "Ехооо, хайде да ходим в ендекатууу, има намаления на книжкиии!". Изхъмках неопределено, но тя продължи да ме убеждава и когато я попитах дали нещо конкретно си е харесала, отсече "Ами, ако искаш! Хайде чао!" и ми затвори.

Вие не я познавате, но трябва да ви споделя, че със сигурност не е решила да си взима "Одисей" на Джойс и да е чакала заради намалението спрямо иначе немалката му цена. Искаше да пробва някаква нейна си, сбъркана мимикрия, да бъде част от четящите хора, да гледа заглавия, да цъка с език и да ми обяснява как е гледала филма по тази и онази книга. Намаленията съвсем не са лошо нещо, но това е в случай, че отделяш една стабилна сума редовно за книги. Ако обаче си си набелязала 2-3 заглавия и искаш да спестиш 2-3 лева и заради това чакаш да дойде Панаирът. През последните година-две се опитват да го анонсират като Базар на книгата, което е добре, но всички намират нещо панаирджийско в него.

Какво си купувате от Панаира? Миналия път си взех на куп половината от "Колелото на времето" на Робърт Джордан (дала съм на някого част от тях, но не помня на кого и най-сетне се навих да си ги възстановя). После се насочих към "Хиперион" и "Ендимион" на Дан Симънс, а след това и към "Вечната Амбър" на Катлийн Уиндзор. Взех и няколко на Стивън Кинг, макар че повечето от последните му не ми допадат след титаничната поредица "Тъмната кула". Има и книги игри, а на щанда обикновено е самият Ейдриън Уейн. Миналия път се разхождаха и някакви тъпаци с мечове и древни одежди, беше ме страх, че са болни фенове на "Игра на тронове" и сега ще направят една масова сеч, защото зимата идва или каквото там си решат.

Докато ви разказвам това, моята приятелка пак ми звъни, явно ѝ е минало от вчера, а може и да си е набелязала някое розово романче, което да ѝ е задължително. И все пак решавам да не ѝ вдигна. Просто е - купувам си редовно книги без намаления. Ще се вдигна все пак по някое време днес-утре в посока НДК. И няма да си задавам олигофренския въпрос чете ли българинът или съвсем не. Не си го задавайте и вие. Иначе ще ви стане лошо. Един бивш шеф ми обясняваше, че от три години няма време да прочете една книга и много ми завижда, че все нови книги вижда на бюрото ми. Отговорих: "А, не, аз само за красота ги държа!". Той се засмя успокоен. "Шегувам се!", подчертах. Спря да се смее.

Отново телефонът. Пак е моята, вдигам. "Ама наистина ли са написали книги по този сериал, "Игра на тронове"?! Много са бързи!". Изправям се да си направя кафе, като я оставям да ми говори на ухото.

автор: Ана Островска