Момичета, момичета, ами аз още не съм купила подаръци на никого...

Минус 30%, минус 45%, може даже и минус 75% - всички се надпреварват да ни лъжат, че са намалили стоките си, за да ги купуваме бясно. Една приятелка работи като продавач-консултант в магазин от голяма верига за облекла. Каза ми какво точно я е задължила да направи управителката на магазина: ако цената на едно палто е X, тя пише на нов етикет цената X+3, задрасква я (но така, че да може да се види какво е пишело отдолу!) и пише новата, цена, която след невероятното намаление е X+1. Ако не сте трагични по най-елементарната алгебра, вече знаете, че цената на палтото всъщност е увеличена, а не намалена.

Но ние виждаме тази или друга дреха, решаваме, че с такова сериозно намаление няма как да живеем без точно това палто и си го купуваме. Или ни го купуват. Това го пиша вместо увод, защто наистина осъзнах, че трябва да купувам много подаръци. А коледни бонуси няма, просто няма. Ако не работите в чужда компания, която да има представителство тук и реално да използва евтина работна ръка, вероятно и вие няма да получите бонуси. Затова трябва да се заделят парички и да се пазарува - за гаджето, някоя приятелка, родители, а ако имате деца и/или семейни приятели с деца, бюджетът за подаръци съвсем неусетно се удвоява.

Пускам си "Ко-ко-Коледа" на великия Гошо от Почивка и за секунди ми става по-леко. Друго е да чуеш, че GP със Снежанка ще ограби банка, едно празнично става. После полицай го среща и му казва да се прибира. А после Гошко пожелава на всички хейтъри весела Коледа. Добре, няма да ви преразказвам текста, но си вадя една бутилка с розе и си сипвам, докато слушам парчето. Малцина са на нивото на GP, може би само Дражето от Ямбол и Галин Релефа от Добрич.

Но нека се върнем към моята подаръчна драма. Все пак се стягам и отивам в един мол. Продавачките ме гледат лошо, говорят ми на "ти", когато им задавам въпроси в два парфюмерийни магазина подушвам един и същ аромат, който обаче се оказва различен, иначе опаковките изглеждат идентични. Все пак решавам да рискувам и взимам единия екземпляр на моя (ползвал го е преди и няма как да сбъркам, макар че не е ясно дали точно тази скрита подразновидност е била неговата, ама карай). Минавам и през един магазин за алкохол. Една приятелка скоро се върна от 2-годишна работна лудница в Атланта и ми сподели, че бърбънът там няма нищо общо с този тук - тук сме пиели ментета, ароматизирани и оцветени кофти, затова и на следващия ден било тежко... Колебая се и задавам няколко въпроса на продавача - на около 20 е и не съм убедена, че е специалист в сферата, но му се доверявам и взимам една добре изглеждаща бутилка. Сумата не е малка и момчето ми се усмихва, даже ми препоръчва да пробвам въпросното питие с чушка червено халапеньо в чашата, било страшно, просто страшно.

Такааа, стига толкова за моя, а не ми се занимава с родителските тела, камо ли с приятелките. Трябва и аз да се поглезя. Влизам в бижутерийния магазин, където някакви квачки коментират на екстремно висок глас някаква гривна. Надничам над раменете им - изглежда ужасно в ръцете им с изкуствен заострен маникюр. Продължават да пищят и се махам.

Виждам Николета с хора с камери, които тичат след нея - с рокля с голи рамене е и трака с токчетата си бясно, даже здрасти не ми казва. Оглеждам се дали Азис, Карбовски и Ванко 1, Ванко 2 или поне Ванко 3 са наоколо - няма ги. Минавам покрай някакъв магазин, където има почти само аксесоари. Влизам и моментално си харесвам един обидно скъп шал, не се колебая изобщо и си го купувам моментално. В мола, разбира се, е поне 28 градуса - може би заради Николетка - и затова слагам шала в една от торбите с покупки. Сядам в едно кафе, има специално коледно предложение - горещ шоколад с канела, бита сметана и шоколадови пръчици, взимам си един среден, а също и едно брауни си взимам, защото и аз съм човек. На съседните маси няма никого. Един много ми заприличва на Ивайло Нойзи Цветков, но се оказва, че е някакъв друг плешив чичко. Пия си шоколада и почти неусетно си тананикам "Ко-ко-Коледа". Моят ми звъни и казва, че ще ме вземе с колата. Ще се постарая да не си види подаръците - все пак някакъв елемент на изненада да има. Глътвам още малко от кафето и тръгвам. Николета е изчезнала. Обаждам се и поръчвам по телефона за вкъщи сьомга на фурна с паста от кедрови ядки с виолетки. Навън е студено, но бързо се качвам в колата на моя човек.

Навеждам се към него да го целуна и усещам аромат на друг парфюм. Сменил го е?!

Автор: Ана Островска