Извинете ме, няма да пиша нищо за първенството, защото съвсем логично не разбирам от футбол. Но реших, че това заглавие може да предизвика все някого да прочете този текст. Напоследък съм в микродепресия - терминът е на личната ми психотерапевтка. Правя всичко - ям шоколад, спортувам, виждам се с приятели, спя по минимум 8 часа. Той гледа футбол. Будя се. Мия чинии и чаши. Той гледа футбол. Правя салата и сипвам домашна ракия, от която дори не пия. И не гледам футбол. Но той гледа. Напоследък докато правим секс, го чувам да си мърмори "Феноменален пас по лявото крило, той задържа, финтира защитниците, стреля и... ГОООЛ!". А после се обръща на другата страна и захърква. Помните ли онзи филм - "Да спиш с врага"? Съчувствам на Джулия Робъртс, но аз съм по-зле - спя с Евро 2016!

Стигам до там, че проверявам какво мисли любимият ми Сартр по темата. "Във футбола всичко се усложнява заради присъствието на противника" - това казва той. Вкъщи е футболно игрище и противникът съм аз. Той се опитва да ме финтира да изляза с приятелки, но аз моментално пак му правя салата, пак му сипвам ракия и повеждам в резултата. Той отвръща, като кани двама свои приятели, които не са лоши момчета, но са шумни, досадни, не ме харесват, не ги харесвам, пият много, пушат в хола, пият още и не съм съвсем сигурна, че са точно хомосапиенси. Аз каня приятелка и гледаме "Сексът и градът" на телевизора в спалнята, ама с много засилен звук, така че да ги дразня. И те увеличават звука. Съдията свири засада - не е честно, все пак телевизорът в хола е по-голям и има събуфър. Намаляваме децибелите и от двете страни. Тогава някой вкарва гол. Или пропуска гол. Или нещо такова, но не само другата стая, а целият блок подскача в едно нечленоразделно мучене. Решавам, че ще направя бърза контраатака. Слагам си онази къса и тясна черна рокличка и един обувки с червена подметка, от които дори мен ме е срам. Гримирам се и заедно с моята приятелка заставаме пред момчетата - казвам на моя, че излизаме по женски и ще закъснея. "Приятно изкарване!", се провиква той. На това му викам аз добър вратар.

На 10 юли този кошмар ще спре. До тогава ще съм на гости на майка ми. Ако има нещо, там ще ме намерите.