Вижте, започвам направо: днес рожден ден имат двама мои любимци - Бойко Борисов и великият Джорджано.

Първият не ме интересува особено, но няма как да не обърна по-специално внимание на абсолютния връх в музикалната индустрия, мегакреативния и категоричен секс-символ Джорджи. А какво по-хубаво от това да съдим артиста по собствените му думи?

Спирам се, разбира се, на вселенския хит "Отиваме на купон" и ще направя скромен опит да анализирам сложната метафорика и постмодернистичен символизъм в тези редове. Ето, започвам от припева:

"Отиваме на купон,
на купон, пак у тях.
Отиваме на купон,
на купон..
Отиваме на купон,
ще се кълчим до сутринта.
Отиваме на купон,
на купон до сутринта."

Очевидно лирическият аз няма търпение да сподели историческия момент около намерението си да посети домашно социално събитие, което явно е от изключителна важност за житейския му път. Нека обърнем внимание и на това - той ще се кълчи, което вероятно е още по-ентусиазиращо за героя. Повторението на думите "купон" и "сутринта" ги поставя в директен контрапункт, като демонстрира познание в източната философия - купонът и сутринта са ин и ян, доброто и лошото, които са в постоянен сблъсък, но и се допълват. Отиваме къъм първия куплет.

"Ти ме хващаш за ръката
и ме стискаш силно.
Допираш се до мен
и ми казваш нещо тихо.
Аз се усмихвам
и ти разбираш, че ми е яко.
Настроението е на шест,

музиката също е на шест."

Тук получаваме допълнителна информация за обекта на Джорджановите чувства - тя има силни ръце, много вероятно е да спортува. Освен това е срамежлива, тъй като снишава свенливо гласа си, когато комуникира в интимна близост с него. Изключително важен е акцентът - и настроението, и музиката са "на шест". Какво иска да ни каже творецът с това повторение? В християнството и други монотеистични религии, в шестия ден след сътворението Бог създава човека. Нима това не е пряка алюзия, че Джордж усеща Божията благодат върху себе си, докато е в присъствието на тайнствената дама? Нека видим натам.

"Всички сме тук сега,
заредени със емоция.
Да изкараме добре.
Дори и без море ние сме олеле..
Тук се случват хубави неща.
Ала-бала и други тра-ла-ла.
Само кажи "да".
Ние сме на върха, да кажем всички "ура".


Въпреки многобройните песни на Тоника, Тони Димитрова и други светила музикални, Джорджано категорично заявява, че дори и без море може да достигне своеобразна нирвана, самаадхи, духовен транс чрез вездесъщия за него купон. накъде обаче ни води с "ала-бала и други тра-ла-ла"? Дали това не е фино маскирана употреба на забранени вещества? Или пък става въпрос за мистични сексуални практики - директно културно намигване към "Широко затворени очи" на Стенли Кубрик? И в двата случая героят е на върха и казва ура, така че можем само да му завиждаме.

Има още от текста, но ще ви го резюмирам: има парти, купон, снимат се, ще пият по още едно, всички са луди, всички са щури, всичко е по много, отиват на купон до сутринта.

Честит рожден ден, Джорджано! Никога не се отказвай!

автор: Ана Островска