Напоследък става много сложно. Излизам да си купя марули и изведнъж: хоп - някакъв покемон ме чака пред вратата. Викам му, че трябва да си напазарувам, не съм се облякла и гримирала така случайно. А той си седи. Вадя телефона и оттам някой ми казва: "Аз съм БСП!". Браво, добре, нека, ти си ппрекрасен. Минавам все пак покрай смешното същество. Купувам си плодове, зеленчуци, даже си взимам една бутилка (пия само бЕло вино, пич) от близкия магазин. Бързам, искам да си направя салата, защото после ще трябва да тичам по задачи, нямам време. Телевизорът ми обяснява за поредните терористични атаки, става ми зле и апетитът ми почти изчезва. Естествена диета? Като естествен роман. Редя се на нова опашка, тук доматите са "истински" - изглеждат ужасно, но май ще са превъзходни на вкус. Бабката до мен ме поглежда и поклаща укорително глава вероятно заради късата ми рокля: "Аз съм БСП!". Добре, спокойно, казвам ѝ на ум. После покемоните ме атакуват и загубват съзнание.

- Ана, добре ли сте?

Това е лекарят, припаднала съм, сега се освествам в някаква клиника.

- Да, благодаря. Вие добре ли сте?

Кратка пауза.

- Да.

- Искате ли да ви водя на по бира? Топло е тук, а освен всичко чинията на Бузлуджа не отлетя, много тъпо.

От другата страна млъчат.

- След 89-а има ли смисъл всичко това? Т.е. имаше ли смисъл и преди това? Не ви ли се пие?

Поемам си въздух. Пускам си новините по телевизията. Почти повръщам и изключвам телевизора. Оглеждам господина внимателно, а после бавно казвам: "Я си изтегли оная апликация и да ходим да се пробваме, а?".

През това време Оруел оправи цяла ферма, Ницше строи мост, а родните политици влизат явно в пещерата на Платон, защото иначе не мога да си обясня къде влизат и защо.