Извинявам се на почитателите на сериала, но сега ще ви разкажа какво ще се случи в трета серия от новия сезон. Спокойно, имам договор с продуцентите.

Сега, Ерол нещо започва да кашля и става все по-зле, в следствие на което се установява, че е кльощав като пиле и е хванал пилешки грип. Мартин Дървото го качва пак на оная линейка, която още не е върнал, и пльооос – в Пета градска. На входа обаче ги чакам аз. Викам: "Абе, я ела да го вкараме в специалното отделение!". И действаме. През това време на Ния Туджарова ѝ се звъни на телефона и ѝ казват "Алоу, бЕгай от тоя Андонов бърже, оно ние та чекаме отвънка!", няма какво да се сърдим, това са турци, които знаят само селски български, а отвън кого да видиш – Джаро. Не бил умрял, погребали празен ковчег, Попов го измил лично с гъба, затова сега имал фобия към мръсно.

Обаждам се на Иво Андонов и му казвам "Еролката ще даде фира! Ела, че да няма проблеми!". Ивчо вика "Идвам, шефке!". После нещата се случват много бързо и неразбираемо като в продукция на Митовски - има кадри със Съни, после с Бояна, а за финал и с Боби Турбото, който е умрял още в първи-втори епизод на сериала, но нищо. Говоря с единия сценарист и му казвам, че все някоя жена трябва да се окаже в цикъл, иначе не е реалистично. Тая, психоложката, още не съм ѝ запомнила името, моментално се хваща за корема и казва, че утре няма да е с бял
панталон - явно магията работи.



"Митовски, искам да стрелям!", крещя му. И имам сцена, в която се появявам в бара до Иво Андонов и стрелям, ама много стрелям - нещо там уцелвам осветително тяло, а танцьорките крещят, много обичам това. На мен, разбира се, роклята ми се е вдигнала прекалено много и се вижда, че съм с чорапи и жартиери. Крещя бясно и неконтролируемо "Попов, спри да си миеш ръцете!" или "Мартине, не бъди дърво!", но полза няма. Викам си, няма начин - трябва да
има сцена с някой да шмърка бЕло и моментално ръсвам бебешка пудра на масата, за да не заподозре никой нищо, взимам и кредитната си карта. После си казвам "Ама откъде накъде сме сигурни, че те не си тупат бЕло, а ние като последните балъци сме убедени, че това е менте?!". Но нямам много време да се забавлявам. Призракът на Джаро призрачно стреля по мен. Попов също пак е тук, Мартин тича и дори докато тича, е пак дърво, не знам как успява. И аз го гоня таква "Махай се, дърво Мартин!".

И се събуждам. Гледайте сериала, струва си.

автор: Ана Островска