Ето какво, работех в един много неизвестен женски сайт. Разбирайте, нямаше нищо общо с нивото и темите на колежките от Woman.bg.

Да, и там се пишеше по обичайните теми, които интересуват повечето от нас, но всяка седмица акцентът се променяше. Какво имам предвид ли? Имахме си една шефка, която от самото начало стана ясно, че е поставено лице и никога не е работила в каквато и да било медия. Въпросната дама нямаше представа от нищо - правеше ни планьорки, на които няколко от по-опитните ѝ обяснихме какво трябва да се случва, но тя не приемаше чуждо мнение. Общо взето, мислете за Царицата на Сърцата, когато говоря за шефката - можеше да заповяда да бъде отсечена нечия глава във всеки удобен момент. Беше си взела и нещо-като-главна редакторка, която ѝ служеше добре - беше по-добричка, но също влизаше в ролята на съдия. Да, тя беше Царят на сърцата, въпреки че беше жена.

Първо започнахме да пишем много за всякакви известни личности. После дойде Царицата на Сърцата и каза да пишем повече за секс. След седмица дойде и настоя да наблегнем на лайфстайл неща и мода. След още една седмица ни събра и каза, че нищо не става и пак трябва да пишем за известни личности. Царят на Сърцата се примиряваше и помагаше на своята благоверна, за да има ред и мир в царството. Следяхме Google Analytics непрекъснато. (Обяснихме ѝ, че през първата половин година това е безсмислено - работим за име и т.н. - но нищо не се промени.) Работеше се 7 дни в седмицата. Точно така, продължавам да говоря за женски сайт. "При жена ли отиваш? Не забравяй камшика!", пише Ницше, но май това важеше и за шефката ни спрямо нас. Кой чете 15 материала в неделя?! Отговорът е: никой. Но нали не искаш да си загубиш главата?

Започнахме да си ползваме обедните почивки, заради което ни гледаха накриво. Пушехме, хапваме по нещо набързо и бързахме да се върнем и да продължаваме с работата на поточната линия. Беше като да затваряш консерви - не се искаше талант или особени качества, трябваше да си бърз, да пишеш много и да си траеш. Вечно бързане, вечен недостиг на време - всички бяхме като Заека и си гледахме часовниците, защото нямаше време. А времето за чай никога не идваше.

Продължихме да жонглираме с насоката на сайта - ту това беше в повече, ту не достигаше. Хапни си малко от онази страна на гъбата, за да пишеш повече за лайфстайл, Но после хапни и от другата, за да пишеш и за известни личности. И пак. И пак. Какво се случи? Някои напуснаха, другите бяха съкратени. Защото (както научихме няколко месеца по-рано) парите бяха от един съмнителен политик, чието име най-сетне научихме, трябваше да се изперат и когато той се издъни на изборите, кранчето спря. Мен, между другото ме уволниха. Шефката каза, че (цитирам) "се държа с тях сякаш ги смятам за малоумни". Вероятно очакваше да ѝ възразя и да допълня, че те не са малоумни, а че направо са си с нормално IQ, но аз просто вдигнах рамене.

Защо ви разказвам всичко това? За да си помислите много добре дали получавате необходимото от работата, която работите. Не става дума за вечното недоволство спрямо шефовете, а за работата, която ви пасва. Дали ви разбират началниците ви, дали ви дават нормални срокове за работата, която трябва да вършите, дали се прибирате в неадекватно състояние след работа и мъжът до вас се чуди какво да направи, за да се почувствате по-добре... Момичета, животът ви не е вашата работа. Работата ви е, за да живеете. И за да имате парите да си доставяте удоволствия - малко епикурейско-хедонискично разсъждавайте, бъдете бохеми! Наслаждавайте се на малките и големи ежедневни радости.

"Животът, прекаран в безделие, не може да бъде чист", пише Чехов, но няма особен смисъл да работиш нещо, което те прави нещастна. Иначе знам, че идеална работа не съществува - тя е усмивката на Чеширския котарак, уж я има, но сякаш май не. Не сте съгласни? Напишете в коментарите къде работите, за да знаят всички. И внимавайте някой от началниците ви да не следи къде какво коментирате - иначе може да настъпи разместване на масата за чай.

Автор: Ана Островска